Потенциалът на ВМРО

ВМРО-БНД (българско национално движение) се самоопределя като наследник на Вътрешната македонска революционна организация и са част от коалицията Обединени патриоти. След напускането на „Атака“ и Волен Сидеров изненадващо рейтингът на ВМРО се увеличи. Голяма част от гласоподавателите им са култови последователи, обикновено от селата и провинциите, но последните години все повече млади и образовани хора започнаха да гледат с интерес на партията. Националисти, консерватори и хора с десни убеждения видяха потенциала на ВМРО. На първо място това е историческата им обвързаност и чувството за патриотизъм, уважението към християнската вяра и празници и искреното им презрение към падналия комунистически режим.

Виж повече: Кои партии имат шанс да влязат в Народното събрание при предсрочни избори?

ВМРО редовно финансира строенето на паметници и други културно значими мероприятия. Партията показва загриженост към народа и не забравя никого. Последните години в няколко града техните кандидати за кметове получиха „протестен вот“ от страна на всички, които помнят ужасът на прехода с БСП и знаят, как беше, когато партията се казваше БКП. Същите тези хора не са чужди и със скандалите за корупция на настоящото правителство. Привлекателна е и икономическата им политика за намаляване на административните пречки върху бизнеса и капиталистическата им позиция за данъците . Всичко това представлява успехът на партията, но и най-големите й пречки.

Къде свършва приказката/ легендата и започва реалността

Пряката ненавист към намесата на чужда власт в историята ни и отхвърлянето на
наследството й е всичко, което всеки пламенен младеж иска да види. На тези млади консерватори им е писнало от фалшивите речи и заучени маниери, те искат промяна и нещо, с което най-сетне да се гордеят.

Привлекателна за българина е и идеята за силна, непреклонна власт, която защитава на първо място своето и е готова да се опълчи на всеки

– и на Ердоган, превръщайки джамията на центъра в София в църква, като ответен удар, и на Европейския съюз, който настоява за толерантност към малцинствата в България, и на либералните абсурди. Тук идва и същинският проблем –

политиката е повече дипломация и борба за постигане на консенсус, отколкото
революция.

Борбата за освобождение отдавна приключи. Не може да се търсят
отмъщения и наказания в името на националната гордост, защото така няма, с какво да се гордеем. Превръщайки джамията в църква единствено ще предизвика негативни реакции у нас и по света и ще затегне отношенията ни с Турция. Излишно е да платим тази цена, за да накажем един комплексиран диктатор. Поради този подход и липсата на толерантност спрямо малцинствата в България, ЕС никога не би подкрепил подобна политика. Тук обикновено идват изреченията „те не ни трябват“, но добрите отношения със съседите ни са определящи за бизнес отношенията ни с тях и с други страни по света. Вижте изолираната Русия, която още си мисли, че се бори за победа в студената война и стои върху стари лаври.

Настоящите проблеми

Вчера на 15 август премиерът на Република България обяви, че иска да свика Велико народно събрание с цел пренаписване на конституцията и изреди своите искания.

Ние няма да коментираме това, а ще разгледаме предложенията на ВМРО, които в себе ви съдържат ключовите пропуски на партията и нейните собствени пречки. 

На първо място партията настоява за образователен ценз, което е невъзможно да бъде наложен. Подобна идея ограничава правата на голяма група от хора и демонстрира чувството за елитизъм на партията. Това вече е проблем, защото един българин, завършил висшето си образование във Виена е по-умен от друг, завършил трети клас в единственото училище в селото, но не е повече човек от него. И двамата имат своите политически интереси и искания. Правото на глас не може да бъде ограничено или отнето на никого по закон. 

Виж повече: Гласимащи срещу властимащи

Задължителното гласуване също е агресивно изискване и не би се реализирало, защото всеки човек има право да каже „не“ и да прецени, че не желае да упражнява правото си на глас. И това може да е лошо за политиците и в следствие за цялото общество, но принуждавайки хората нищо няма да бъде постигнато.

Насила хубост не става. Тяхното желание да гласуват трябва да бъде предизвикано.  

Гарантирани права и гражданство на всеки етнически българин е противоречиво искане. Не всеки роден в чужбина от родители българи се чувства и той българин. Запазването на чувството на българска идентичност и принадлежност в децата е отговорност повече на родителите, отколкото на държавата. Още повече съществуват програми, които имат за цел да интегрират обратно бесарабски българи, българи родени в чужбина и същите стандарти важат и за македонците –

всичко това при условие, че те самите искат. 

Една от големите мъки на дядовците в България е, че вече синовете, и най-вече внуците им, не са истински мъже, откакто отпадна казармата. Такива са и опасенията на председателя на ВМРО Ангел Джамбазки, който самият не е служил. Истината е, че казармата е неспособна да направи момчетата войници и е губи 2 години от живота им. Многократно е доказано предимството на тренирана, професионална армия – най-вече малкият брой жертви по време на военни мисии и сражения. В момента, за да станеш войник в България трябва да се отдадеш сериозно на това, като учиш първо за това и след това постъпиш на служба. 

Гаранцията за семейството като свещен съюз между мъжа и жената е традиционно разбиране и няма нищо лошо в него. Налагането му като закон е проблем, защото в реалността не всяко българско семейство е съставено от мъж и жена. Още по-лошото е, че спора за това ще изгуби прекалено много време, за сметка на по-важни въпроси.  

Относно въпроса с правомощията на Президента да има законодателна инициатива, юристите на Слово 111 определят предложението като юридическа неточност.

В сегашния си вид то дава възможности за предлагане на закон и след това поставяне на вето върху редакциите на НС по проекта. Ролята на Президента в законодателната власт трябва да е или е начлото, или в края на процеса. Не и в двете.

С преобладаващо силно патриотично население, силна позиция и добра икономическа политика ВМРО имат потенциал да представят истинска алтернатива, но самите те са неспособни да предоставят това. И са добър пример за проблемите в много десни партии и политики. Независимо, че именно десните доминират политическата сцена те имат нужда от сериозна реформа и преподреждане на идеалите и политиките си особено по отношение на социални въпроси. Докато малки партии с голям потенциал се провалят да действат дипломатично и да мислят за целия български народ, а не просто гласоподавателите си, те ще продължават да събират малки проценти покрай избори и ще са нищо повече от протестен вот, с едни и същи поддръжници. До тук се изчерпва потенциалът им настояще без активна промяна. Политическата сцена в България жадува за нещо ново, нещо променящо се и прогресиращо, за алтернатива. 

Такава все още липсва. 

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.