Медиите –  четвъртата власт в съвременните демократични общества, чиято сила продължава да се развива.

Най-често в услуга на един и във вреда на друг. Чрез масовите медии някои трупат власт, възможности, прикриват себе си и така собственото им влияние се увеличава. В грешните ръце медиите могат да се превърнат в много изгоден и стратегически важен инструмент за контрол над разпределението на информация, в полза на определени лица. Затова и е трудно да просъществуват независими медии – пренебрегват се ключови принципи в журналистиката, за да се запази нечие присъствие на пазара. И това е проблемът, който грози свободата на словото във всяко едно общество, което иска да утвърди демократичните ценности в своите възприятия – ако независимостта и истинността на източниците на информация е поставена под въпрос, не бихме имали знанието, на базата на което да извлечем реална преценка по ключови въпроси, касаещи бъдещето ни. А това довежда до социална, а в последствие както виждаме и политическа криза.

Пропагандата – стар подход в ново време

В България пропагандните медии виреят свободно – неслучайно страната ни е на едно от последните места по индекс на медийна грамотност в Европа. След нас са страни като Албания и Македония, които са извън ЕС, следователно престоят ни в европейското семейство не е бил наистина продуктивен в този аспект. Българите продължават да вярват в остарели идеи, които отдавна нямат място в настоящето. В България, а и в други държави в Източна Европа, се разпространява руска пропаганда, чиято всяка втора новина е за това, колко деградирал е Западът, за сметка на това, колко прогресивно е управлението на Руската федерация. Разбира се, не всеки вярва в това. Младите хора масово предпочитат да учат по различен модел, в нови специалности, в различна среда. Затова завършват висшето си образование в същият този „прогнил“ Запад. Тази заявка за  отделяне от тоталитарните принципи на информационно затъмнение и чуждо влияние позволява създаването на едно движение от млади и политически неумърсени хора, които не само могат да виждат опитите за манипулация, но и да могат да взимат неподправени решения в личен, а защо не и в обществен план.

Виж повече: Медиите – коварство и любов

Истината е, че пропаганда се бори с образователна система, в чиято основа да е заложено критичното мислене и търсенето на информация като подход за потвърждение на дадена новина. Граждански застъпени теми и казуси, дискусии и онагледяване на социалните процеси в обществото е необходимо да бъдат включени в училище, стига да съществува политическа воля за развиване на едно съвременно общество.

А такава воля има… но не в България.

Пореден антиправителствен протест в центъра на София – bgnes
Снимка: БГНЕС

Наскоро в социалните мрежи беше разпространен видеоматериал, излъчен по немската телевизия ZDF, създаден за детска аудитория, където се обсъжда, внимание – корупцията в държавното управление. От малки на децата се обяснява необходимостта от разбиране за това как работят институциите и какви са проблемите в съвременните политически системи. По този начин се създава едно будно общество, което ще бъде критично към властта, а оттам и към информацията, която се разпространява. По този начин биха се оборили крайните мини-общества, които стават скандални в своите искания и в крайна сметка спъват развитието на множеството и изместват фокуса от важни теми на дневния ред – такива мини-общества в България са например крайните националисти, които чрез своята медийна активност сеят омраза между определени малцинствени групи и трупат дивиденти без реална дейност.

Виж повече: Около света за пет минути

Проблемът е, че подходът с образованието е времеемък и среща огромна съпротива именно от поколенията, подвластни на пропагандата. Затова и се изисква смяна на активното поколение с друго – по-внимателно при подбора на източници на информация.

Фалшивите новини – най-опасният враг на съвременния човек

Фалшивите новини са тема, която навлезе в доста сфери, включително тази на Информационните технологии. Оценявайки колко наболял е проблемът с това как дадено събитие може да бъде представено пред обществото, редица организации се захванаха с това не само да осветят казуса, но и да онагледят вредата, която фалшивите новини нанасят и как може да се контролира съществуването на такива новини, без да се нарушава свободата на изразяване.

Нека да разгледаме България като пример:

В момента сме свидетели на 40-тия ден на протестите. Недоволството срещу политическата система само изостри отношенията в обществото, но и в медийното пространство. Проявиха се наново лагери „за“ и „против“ правителството – и в двата лагера съществуват медии с жълто-кафяви нюанси в своята дейност – и тези нюанси някак си се възприемат по-бързо от хората, нещо повече – съществуват не отделни статии, а цели групи, където се разпространяват неистини с цел дезинформация. Зад тези групи стоят хора от жълти сайтове, които удобно се възползват от тънкия праг на търпение на българина, успявайки да го изманипулират да използва гръмки думи от своята собствена форма на изразяване.

Групи от типа „Аз подкрепям Румен Радев“ или „Аз вярвам на Бойко Борисов“ се стремят да разделят допълнително обществото въпреки опитите на самите протестиращи да отхвърлят твърденията, че са на площада в подкрепа на президента. Тук идва и въпросът не се ли нарушава свободата на изразяване – не, защото разделение винаги ще има –

идеята е такива разделения да бъдат контролирани и предпазвани от крайните направления

– видяхме какво се случи с „Стратегията на детето“ – майките бяха подлъгани, че това е стратегия за изземване на деца и не видяха един от основните за тях проблеми, които тази стратегия таргетира – този за нарушената комуникация „родители-деца“. Но това е друга тема за друга статия.

Румен Радев: Изправени сме пред общо изпитание – bgnes
Снимка: БГНЕС

Да се върнем на протестите. Ако трябва да се доверим на това, което се пише от про-правителствените медии – протестиращите са първо малко, второ – са комунисти, трето – разпространяват гей-пропаганда и четвърто – са „лузъри“ и „разглезени студентчета“, „излезли за селфи“. Последното е твърдение на Валери Симеонов пред Ива Николова от ПИК. Бивш вице-премиер да използва такива думи срещу хора, които плащат данъци и мислят да прекарат живота си в България, е не само нетърпимо, но и показва самозабравата на хората в управлението, чието поведение трябва да спре да се толерира.

И като споменахме Ива Николова от ПИК – преди няколко дена тя беше замервана с яйца от протестиращите. Защо? Заради невярната информация, която тя и колегите ѝ разпространяват – начинът, по който дискредитират общността на площада и защитават едно доказано корумпирано управление. Така стигаме до подобни ситуации пред сградата на Праламента.

Законът за свободата на словото в такива моменти казва, че всеки има право на мнение, но когато става въпрос за журналист – трябва да се стремим към обективността. Тук възниква и друг казус отделен от това дали се разпространяват фалшиви новини или не: самата Николова каза „аз мога да говоря, каквото си поискам“ – откога?

Не е ли призванието на журналиста да бъде безпристрастен и да отразява безпристрастно?

И това го казват не един или двама журналисти като нея, което показва задълбочаващата се криза във възприятията за журнализъм и представяне на събитията.

Виж повече: Долу ръцете от нас

Да изразяваш пристрастие в такава обществено отговорна работа не е професионално, а да разпространяваш фалшиви новини може и да подрони авторитета на цели обществени групи, чиято реакция се вижда – не само към Николова, още в началото на протестите журналисти на Нова бяха освирквани, а техният работен процес – възпрепятстван. Така че призив към всички журналисти:

Не се чудете откъде ви идва?

Като четвърта власт в условията на демокрация и медиите са обект на народна любов. Необходимо е осъзнаване на важността на труда на журналиста – оценяване на неговия принос и значение, както и на самите хора, защото все пак мнозинството определя курса на развитие на дадена държава и ако то е подведено от жълто-кафяви медии, съществува опасността от възникване на политически субекти, които внасят нестабилност в управлението, някои от които достигат и до опорочаване на дневния ред – чрез проекто-закони, заповеди, а както виждаме последните години –  и от директна намеса в работата на медиите.

От „Слово 111“, като току-що възникнала младежка медия, се стараем да бъдем обективни и да отразяваме това, което виждаме – а то е грозно и противоречи на стандартите и принципите, в които вярваме – да се борим за свобода на словото, да наблюдаваме и анализираме събитията, каквито са.

Защото сме наясно с отговорността пред нашите читатели и въпреки потискащото 111-то място по свобода на словото, смятаме за достойно да полагаме усилия да предоставяме информацията в нейната истинност. 

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.