Снимка: Етюд-и-те на София

Автор: Любомир Кючуков

След по-малко от седмица ще се проведе третото поред „Велико Народно въстание“, както го наричат организаторите от „Отровното трио“. И ако при миналото издание на събитието видяхме нагледно какво означава наистина многоброен мирен граждански протест, то нека не забравяме събитията от първия септемврийски такъв.

Както и причините те да се случат.

След 2-ри септември, ден, станал печално известен с предумишленото обгазяване на протестиращи с химически вещества, както и с други незаконни прояви на насилие от страна на полицията, в социалните мрежи започнаха да циркулират снимки на мъже в полицейски униформи, приличащи по-скоро на гардове от частни охранителни фирми. Възникна въпросът дали нашивките на The Punisher („Наказателят“), лозунгите “One shot, one kill, no remorse” („Един изстрел, едно убийство, без угризения“) и боксовете по ръцете на тези „служители на реда“ действително индикират принадлежност към МВР, или по-скоро към някои други групировки от времето на Прехода.

Отговорът даде Григор Лилов, цитиран от Люба Кулезич в нейното предаване „Честно казано“, качено на 09.09.2020 г. в YouTube, и от Димитър Стоянов в негово интервю с Веселин Дремджиев в предаването „Денят“ – оказва се, че има действащ акт, издаден през 2014 г. от тогавашния министър на вътрешните работи, Веселин Вучков (от кабинета „Борисов 2“), месеци след протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, продължили 405 дена до неговото сваляне. Този акт на практика узаконява намесата на частни охранителни фирми при провеждане на масови мероприятия.

Снимка: Етюд-и-те на София

Затова ние от Слово 111 се заехме да изследваме този акт по-задълбочено, както и обвързаните с него Закон за МВР и Закон за частната охранителна дейност.

Става въпрос за ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-988 от 12 декември 2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. Всеки може да се запознае с Инструкцията в онлайн изданието на Държавен вестник, брой 106 от 23.12.2014 г. Според чл. 13, ал. 1 от Инструкцията: „Силите и средствата за осъществяване охраната на мероприятия и овладяване групови нарушения на обществения ред са собствени, допълнителни и сили за сигурност и охрана извън МВР.“ Четвъртата алинея ни дава обяснение какво означава „сили за сигурност и охрана извън МВР“, като това са: НСО, ДАНС, служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната, Главна дирекция „Охрана“ към министъра на правосъдието (все подразделения на държавни органи), но и, забележете, „търговци, извършващи частна охранителна дейност“.

Виж повече: М като мафия и милиция, но не и като правителство и полиция

На първи прочит нещата не изглеждат притеснителни –

да, необходимо е да има регламентирано съдействие между частните охранителни фирми и държавните органи на реда при провеждането на по-големи мероприятия, например концерти, спортни състезания и др.

Виж повече: Имаме ли нужда от гражданско образование? – част първа

За съжаление обаче текстовете на Инструкцията са така изкусно формулирани, че могат да се използват и по отношение на протести срещу държавната власт. Съгласно този акт, в зависимост от мащаба и оценката на риска, има два вида масови събития – такива с висока и такива с ниска степен на обществена опасност. Именно при първите се сформира оперативен щаб, в който участие могат да вземат частни охранителни фирми. А критерият за това кога едно събитие е с висока степен на опасност не само че не е посочен, но и е оставен на преценката на полицейските органи.

Именно тук идва неприятният момент – как се преценява, че едно масово събитие може да доведе до нарушаване на обществения ред? Да вземем протеста от 10.09., когато гражданите съзнателно и целенасочено протестираха мирно и не дадоха повод за нов произвол. На база опита от предишни протестни шествия обаче, някой от държавните органи може да реши, че събитието „при определени обстоятелства може да прерасне в групово нарушаване на обществения ред“, дори това все още да не се е случило. Често в статиите ни сме ви обръщали внимание на критериите при вземане на решения от обществена значимост – както и при критериите за избор на главен прокурор, така и при охраната на масови събития, очевидно нямаме ясно определени рамки, в които едно протестно шествие се смята за „мирно“ и отвъд които става „опасно“.  

Тогава кое гарантира, че при една следваща демонстрация срещу управляващите, напълно вписваща се в нормалните разбирания за изразяване на обществена позиция, няма да нахлуят необозначени гардове, за чиито действия не може да се търси отговорност?

Някои журналисти обявиха Инструкцията от 2014 г. за „незаконна“ – напротив, тя е издадена по всички законови изисквания. Инструкцията на министъра е подзаконов нормативен акт, който не може да противоречи на закона. Зачитаме Закона за МВР, в който се посочва, че „редът и организацията за осъществяване на дейностите по осигуряване на обществения ред при масови мероприятия се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи“. Тоест, Инструкцията си е напълно законна, издадена въз основа и в изпълнение на закона и от компетентен, определен от закона, държавен орган. В този смисъл тя не страда от пороци и не подлежи на отмяна по съдебен ред.

Снимка: Етюд-и-те на София

Според Закона за охранителната дейност, от друга страна, за извършване на охрана на мероприятия, „търговецът осигурява постове и подвижни охранителни групи“. Възложител по договор за охрана на мероприятия може да бъде „едноличният търговец или юридическото лице – организатор на мероприятието“. И тук ще се запитате – ами щом „Отровното трио“ не е викнало охранители, значи присъствието им там е незаконно, нали? Не. Защото „Отровното трио“ не е фактическият организатор на събитието.

Общината, която издава административния акт за разрешение за провеждане на събитието, е. А по една случайност общината е юридическо лице. 

Снимка: Етюд-и-те на София

Всички тези държавни „финтове“ при формулирането на правните норми позволяват на властта някои привилегии – а именно, да сплаши непослушните чрез малко демонстрация на сила и да не може да ѝ се потърси отговорност за това. Въпросът е какво да направим ние. И доколкото вече стана ясно, че чисто юридически Инструкцията от 12.12.2014 г. е бетон, можем да настояваме за промени в Закона за МВР и Закона за частната охранителна дейност.

Виж повече: Протестът – или как гражданският ни дълг не приключва с гласуването по избори.

Да искаме там да се въведат ясни критерии как и кога едно масово събитие може да се определи като „висока обществена опасност“, както и по какъв начин да се обозначават различните представители на държавни органи и частни субекти, така че да се въздържат от противозаконни действия под страх от сурови санкции. Можем да настояваме и за по-конкретна и изчерпателна формулировка на държавните актове, независимо дали закони, кодекси или подзаконови актове (както видяхме напоследък, и Конституция), така че те да бъдат в интерес на социума, а не на отделни частни лица.

А ние от Слово 111 няма да спрем да ви представяме обективно недъзите в обществените отношения и законовите начини за тяхното преодоляване.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.