Изкуството в България. Само по себе си това словосъчетание носи смесени чувства на всеки един от нас особено през последните години. На тази шир обаче се раждат и хора, готови да създават със завидна смелост и са упорити в това да са талантливи.

Изключително постижение в сферата на изкуството и по-точно в киното постигна Теодора-Косара Попова със своя документален филм „Танда“ тази година. Сред конкуренция от над 1000 други филма тя се превърна в един от тримата финалисти в категорията Чуждестранен студентски филм” в тазгодишните студентски оскари.

Затова като най-бързоразвиващата се млада медия у нас, Слово 111 се свърза с явния пример за успех на млад човек и то извън границите на родината си. Ето какво има да каже за „Танда“ и изкуството у нас Теодора-Косара Попова.

Няма налично описание.
Снимка: личен архив

Защо и как избра точно тази история за филма?

Теодора-Косара: Избрах тангото за тема на филма си, защото самата аз танцувам и имам много близки наблюдения върху танго обществото. Това е общество на самотници, на хора, тръгнали по пътя на вечното търсене. Тангото е танц, пропит с носталгия и меланхолия – чувствата, които винаги са ме движили като творец, ако мога така да се нарека.

Във филмите си винаги съм искала преди всичко да разказвам обикновени човешки истории, но да ги разказвам красиво. Това направих в „Танда“.

Документалистиката ли е основният фактор, който откриваме във филма и как ти би описала най-точно жанра му?

Теодора-Косара: Да, филмът е изцяло документален, въпреки че още на първата му прожекция, моите преподаватели в Натфиз го определиха като „хибрид“ между документален и игрален – предполагам, защото визията му не е характерна за документалното кино. Аз казвам, че това е чиста документалистика, защото като режисьор не съм се намесвала по никакъв начин нито в действията, нито в думите на персонажите си.

Виж повече: 5 незабравими стиха от Валери Петров

Няма налично описание.
Снимка: личен архив

Кои са другите хора, замесени в създаването на този успех на съвременното родно изкуство?

Теодора-Косара: Този филм беше проект за НАТФИЗ. Като изключим съветите от нашите преподаватели, филмът е създаден изцяло от студенти по кино, мои колеги в Натфиз. Сценаристи на филма сме аз и Павла Котова, операторът е Ребека Найденова, художник е Теодора Цанова, монтажист е Денислав Маринов, Христо Георгиев – звук и Елена Дорошенко е изпълнителен продуцент. Имахме, разбира се, и асистенти, повечето от тях също колеги. Но екипът беше изключително камерен, а филмът е заснет само за една вечер. В НАТФИЗ се учим да работим на много бързи обороти, което всъщност се оказва доста стимулиращо и понякога дава неочаквано добри резултати, които самите ние не сме вярвали, че са по силите ни.

Как можеш да опишеш усещането от момента, когато разбра, че филмът е един от финалистите в категорията „Чуждестранен документален филм“ на студентските Награди на филмовата академия на СА?

Теодора-Косара: Усещането от момента, в който разбрах, че филмът е номиниран за студентски Оскар… със сигурност не мога да опиша по някакъв начин като „звездно“. Честно казано бях преди всичко изненадана, тъй като в моята глава това не е филм по вкуса на Холивуд. В крайна сметка обаче съм повече от щастлива, че той все пак е успял да свърши работата си и да докосне толкова много и толкова различни хора. За мен това е важното, а всеки такъв успех е само допълнителна радост, както лична за нас, така и за Академията и нашите преподаватели.

Виж повече: Защо да отидеш на Еразъм в Полша?

В други медии се споменава, че имаш и други продукции зад гърба си. Какви са те и какво обичаш най-много във всяка една от тях?

Имам други филми, да, всички те са студентски работи в Академията, а по-голямата част от тях също вървят по своя фестивален път. „Танда“ беше най-дългият ни проект, преди това бяхме снимали кратки неща. А току-що, с почти същия екип, завършихме последния си филм – „Черешова задушница“, който е игрален и съвсем различен, но все пак ми се струва, че носи нещо от душевността на „Танда“.

Какъв е смисълът един млад човек да твори с тежестта на България до името и подписа си?

Ако разбирам правилно въпроса, той клони към това какво е да си български творец? Аз често казвам, че за съжаление ми се струва, че изкуството на България в последните години е загубило своята идентичност. Това личи във всичко, но в киното най-лесно се забелязва.

Стоим разчекнати между визията на американските филми и естетиката на съвременната „европейска“ школа и все се мъчим да се тикнем в една от двете категории в зависимост от това дали правим „комерсиално“ или „артхаус“ кино.

Няма налично описание.
Снимка: Личен архив

Има изключения, разбира се, и те движат изкуството напред. За мен тези понятия не съществуват и смятам, че доброто кино е добро за всяка публика и смятам, че българското кино има безброй много примери за това… за съжаление повечето от тях са в миналото. Вярвам и, че ние имаме изключително богата народопсихология, въздействащ и мистичен фолклор и страхотна школа и

смятам за дълг на нашето поколение да възроди бълтарското кино като такова.

„Танда“ в една дума за теб?

„Танда“ е твърде много неща за мен, за да го опиша с една дума. Преди всичко – изповед. Както на хората, чиито истории разказва, така и моя лична, тъй като това са болки, които самата аз съм „преболедувала“ и именно те ме привличат както към тангото, така и към киното.

Няма налично описание.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.