Национализмът бележи още една дългоочаквана победа в Турция след като миналия месец стана ясно, че в музея „Св. София“ в Истанбул ще бъдат разрешени молитвите, което променя статута му в джамия. Това решение се посрещна с голяма гордост и радост от консервативните ислямски кръгове и с остра критика от международната и християнската общност.  

На чия страна застава историята? Повод за гордост или тъжен момент е решението на турската държавност и какво се крие зад него? Това са въпроси, на които не можем да получим праволинейни отговори, но в следващите няколко реда ще се опитам да поставя основите на случая „Св. София“.

История на храма

Разположен на хълм с изглед към Мраморно море и Босфора, храмът „Св. София“ е преминал през редица трансформации от построяването му през 537 г. в днешен Истанбул (тогавашен Константинопол).

Византийският император Констанций II възлага строежа на първата „Св. София“ през 360 г., но тази първа версия, построена с дървен покрив, е изгорена до основи. Теодосий II възлага строежа на втората конструкция на „Св. София“ от мрамор през 415 г., но тя е съборена по време на градски безредици през 532 г. Някои фрагменти от тази сграда остават и до днес. 

Сградата, която виждаме днес, е построена през 537 г. по време на управлението на Юстиниан I, който иска да построи най-голямата църква по това време. 

След като османският султан Мехмед II завладява Истанбул през 1453 г., църквата е превърната в джамия. Тя запазва името „Св. София“, а мозайките в храма биват покрити, добавят се типичните за исляма минарета и михраб – ниша в стената на джамия, от където мюсюлманският имам води молитвите. Тя остава основната джамия в Истанбул до 1616 г., когато е открита джамията на Султан Ахмед, известна още като Синята джамия.

През 1935 г. по решение на Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на турската република, и турското правителство, „Св. София“ се превръща в музей. Ислямските черти в храма се запазват, а много от предишните мозайки биват разкрити. 

Структурата е обявена за един от обектите на световно наследство на ЮНЕСКО и се превръща в популярна туристическа забележителност.

През последните няколко години се водят разговори за превръщането на музея обратно в джамия, за да се почете ислямската история и наследството на османския султан Мехмед II. На 10 юли тази година най-висшият административен съд на Турция взе решение, с което установява, че указът, с който основателят на турската република Ататюрк превръща „Св. София“ в музей, е незаконен. Това решение позволи на турския глава Реджеп Тайп Ердоган да осъществи идеята си молитвите в храма да бъдат възобновени.

„Св. София“ като политическо средство

Намесата на Турция в Либия и икономическата криза от 2018 г., която само още повече се задълбочи след пандемията на коронавирус, са само някои от факторите политическият имидж на президента Ердоган значително да отслабва. Някои от най-острите критици на президента считат превръщането на музея в джамия като един отчаян ход на залязващ политически лидер.

Само преди година, в изказване по този въпрос, турският президент споделя, че няма да бъде „подмамен“ да превърне емблематичната „Св. София“ в джамия. Думи, които не съответстват с предприетите от него действия.

„Отварянето на „Св. София“ си има цена. Тези, които искат „Св. София“ да бъде отворена за молитви, замислят ли се какво ще стане с нашите джамии в чужбина? Като политически лидер, не съм загубил дотолкова посоката си, че да участвам в това.“- Предизборно изказване по турската телевизия от 19 март 2019 г. *

Критиката отвън 

В контраст с думите му от 2019 г. факторът, на който Ердоган разчита в тези тежки за имиджа му времена, е критиката от международната общност. Чрез нея той умело показва защитата си към турския национализъм в опит да удовлетвори своите избиратели, добре познат ход, който държавният глава не веднъж е използвал, за да затвърди позициите си. 

ЮНЕСКО изрази съжалението си заради промяната на статута на „Св. София“, а в Гърция и Кипър – страни, с които Турция има дълбоко вкоренени исторически конфликти, острите реакции по случая доведоха до траурни камбани в храмовете и горене на турски знамена.

Заместник-министърът на външните работи на Турция Явуз Селим Киран сподели преди месец, че страната ще продължи да защитава културното и религиозно наследство и че всяко решение относно „Св. София“ е част от вътрешната политика на страната. 

Религиозен, исторически или политически дебат?

Решението на турското правителство за смяната на статута на „Св. София“ от храм в джамия отвори сложен обществен дебат и раздели християни и мюсюлмани, европейци и турци, в двуполюсни мнения. Случаят може да се разглежда от три измерения – религиозно, което привилегирова една религиозна група над друга, историческо, което защитава идеята за съществуването на храма като музей, взимайки под внимание византийското и османското минало, и политическото измерение, което превръща религията, историята и архитектурата в премерени ходове от една държавническа игра.

*https://twitter.com/politikaloji/status/1281723471496712197