Сексуалното образование е все още един от големите проблеми на българското общество. Може би защото родителите ни са възпитавани, че сексът е тема табу. Поколенията на 90те (The Millennials) и тези, родени в началото на хилядолетието (Gen Z) обаче са поставени в неловката ситуация сами да направят първата стъпка към опознаването на сексуалността. Нещо, което се оказва ключово за израстването и съзряването на отделния индивид. Оказва се важно човек да е наясно със своята сексуалност и полова принадлежност, да знае какви са рисковете от безразборния секс. И да взима мерки срещу тези рискове.

В българската образователна система няма установена общоприета политика за сексуално образование освен 5 заделени учебни часа по психология и логика в училище. Последните години се правят плахи и дори нелепи опити да се постави въпроса на дневен ред. Те обаче се увенчават с неуспех– дали защото не са обмислени достатъчно, или са направени чисто фиктивно. Преди месец пък на пазара се появи „В като вагина“, чиито автори претендират, че това е първата книжка за сексуално образование. Акт, който разчовърка общественото настроение и предизвика доста коментари, някои от които смущаващи.

Източник: LadyZone

Какво се случва и къде е проблемът – това ще разгледаме в това изследването на Слово 111 за сексуалното образование в България.

Ще започнем оттам как стои въпросът за секса в семейния кръг. Оказва се, че част от родителите отказват да поставят тази тема пред децата си. Част от причините са незнание как да говорят за секса. Много от децата сами търсят по темата в интернет, където информацията и опасностите са на един клик разстояние и откровено неудобство. Тези причини са обясними предвид начина по който се развива модерното общество, чиято основна среда е установена в интернет. Много от родителите не знаят какво е кибер тормоз, какво представляват фалшивите профили и злоупотребата с детска порнография в мрежата.

И това е проблем не само в българското общество, а е труднопреодолим поколенченски казус.

В света има различни организации, които разглеждат проблема за сексуалното образование на деца и юноши между 10 и 24 години. Световната здравна организация (СЗО) например дефинира Сексуалното образование като възможност в рамките на дадена образователна система “да се покрие разнообразие от теми, които касаят подрастващите като избягване на негативни здравословни последици, подобряването на комуникацията между поколенията за сексуалност и сексуално здраве, разбиране и идентифициране на полезни и вредни взаимоотношения, себеразбирането като част от това да обичаш себе си, както и възприемането на идеите за сексуална ориентация и идентичност”. (https://www.euro.who.int/en/health-topics/Life-stages/sexual-and-reproductive-health/areas-of-work/young-people/sexuality-education) Тази дефиниция, както и последвалите програми за образоване и предоставяне на помощ показват не само наличието на проблема. То индикира за вече регистрирани резултати, породени от липсата на знания сред отделните общности.

Според изследване на СЗО от 2018 относно „Сексуалното образование в Европа и Азия“ в България около 60% от юношите под 17-годишна възраст имат някакъв сексуален опит, като само 40% от тях са използвали модерни методи за контрацепция.

Нещо повече – най-честите ресурси, които тийнейджърите използват за да се информират за проблеми от сексуален характер са интернет, след което идват приятели и медии.

Училището идва едва след тях, като само четвърт от запитаните посочват образователната система като реален източник на информация.

Вижте повече: Имаме ли нужда от гражданско образование? – част 1

От горното могат да се изведат два големи извода: първо – часовете, отделени за сексуално образование са крайно недостатъчни и в момент от развитието на учениците, в който такава информация им е вече известна и дори неудобна за коментиране. Второ – интернет се използва като основен източник без да се знае за опасностите, които се разпространяват като тормоз, изнудване и дори детска порнография. 

А това е един доста сериозен проблем?

Съществува световна организация, наречена ECPAT (End Child Prostitution and Trafficking). Нейната цел е да се намали или елиминира трафика на деца и детската проституция. Заедно с други институции като UNICEF и INTERPOL, ECPAT свързва в мрежа правителствени и неправителствени организации. Те осигуряват информираност за превенция на сексуалната експлоатация на деца, както и горещи линии за сигнали. България също е част от тази организация. За съжаление през последните години не се наблюдават дейни реформиращи образованието ни политики, които да противодействат на статистиките. Нещо повече:

Все повече се натрапва идеята, че проблем няма, че сексуалното образование е ненужно или трябва да се продължи да се преподава както в момента въпреки неефективността. А най-често фокусът се измества и се внушава, че проблемът е точно в тези организациите, работещи за подобна информираност.

В следващите две части от това проучване на „Слово 111“ очаквайте:

Опитите сексуалното образование да се постави на дневен ред в обществен план. Дискутирането и политизирането темата с цел всяване на разделение против основната ѝ кауза.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.