Последните седем дни бяха белязани от ожесточени протести не само у нас, но и в чужбина.

Виж повече: Стачката на жените


Дни след експлозията на пристанището в Бейрут, отнела живота на над 170 души и предизвикала огромни разрушения, ливанците излязоха на бурни антиправителствени протести. След щурм на няколко министерства и стотици ранени протестиращи и полицаи демонстрациите доведоха до оставката на правителството, подадена в понеделник от премиера Хасан Диаб. Диаб, чийто кабинет бе на власт само 9 месеца, призна необходимостта от оттеглянето заради корупцията, която по неговите думи е станала по-голяма от държавата. Правителството все пак ще продължи да функционира като служебно до провеждането на нови избори, а оставката му не успокои демонстрантите. Предстои доизясняване на подхода на международната общност по въпроса за възстановяването на Ливан след поредната криза.


Ожесточени демонстрации се наблюдават и в Беларус от президентските избори в неделя насам. Според официалните резултати управляващият вече 26 години
президент Александър Лукашенко печели изборите с 80% подкрепа. Основният
опозиционен кандидат Светлана Тихановска, която след изборния ден напусна
страната, не призна тези резултати. В неделя голяма част от медиите в Беларус не работеха, имаше прекъсвания в интернета и засилено полицейско присъствие в големите градове. Съмнението в манипулация на резултата от вота е причината
хиляди демонстранти вече пето денонощие да излизат по беларуските улици с
искане за честен изборен процес и реална промяна в страната. До този момент в
протестите има двама загинали, близо седем хиляди арестувани и стотици ранени. Изграждат се барикади и живи вериги, а полицията отвръща с гумени куршуми и шокови гранати. И тук предстои обсъждане на реакцията на международната общност в лицето на Европейския съюз.


Реакция от страна на ЕС се очаква и по повод изостреното напрежение между
Турция и Гърция, свързано с добива на газ в Средиземно море. Двете страни имат редица спорове по отношение на това, докъде се простират прилежащите им води. Причина за изострянето на спора стана подписването на сделка между Гърция и Египет, регламентираща икономическите зони на двете държави. Развитие има и по въпроса с пандемията от COVID-19. Във вторник руският
президент Путин обяви, че Русия става първата страна, регистрирала ваксина срещу коронавируса. Засега влизането на ваксината в употреба ще бъде от началото на 2021 г. Преди изявлението на президента редица фармацевтични компании, според които на този етап не са направени достатъчно тестове по процедурата, предупредиха Русия да не избързва с регистрирането на ваксина.

Виж повече: Тръмп и войната срещу Тик ток

В САЩ пък стана ясен кандидатът за вицепрезидент от Демократическата партия – това е Камала Харис, бивш главен прокурор на щата Калифорния. Тя е представител на две етнически малцинства и е с богат опит в управлението и изборния процес. Сред политиките, които тя подкрепя, са ново социално законодателство, промени в полицейските структури и разширяване на здравната програма Medicare.

И една новина от съседна Северна Македония – бившият премиер Зоран Заев получи мандат за съставяне на ново правителство, въпреки че все още не разполага с мнозинство. В срок от 20 дни той се ангажира да осигури такова. Засега не е ясно как ще изглежда коалицията, която ще поеме управлението. Припомняме, че Заев подаде оставка от поста си на премиер през януари тази година, след като ЕС отказа да започне преговорите за членство със Северна Македония.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.