Ще започна днешния коментар на седмицата отдалеч и с голяма болка.

Христо Ботев през 1876г., слизайки от кораба „Радецки“, минава през доста северозападни села. Преди да се отбият в село Борован, за отдих с четниците си, е минала част от турската армия. Представили се като четниците на Христо Ботев, а местното население им отваряло с радост. Турските групи се възползвали от този крехък момент и зверствали. До такава степен се е изплашило населението, че заключили здраво вратите си и не отваряли вратата, освен на близките и познати гласове.


Но когато самият Христо Ботев отишъл в Борован и тропал на всички врати, за храна и подслон – никой не му отворил. И от записите на неговите четници до ден днешен се помнят думите, които изрекъл в този миг: „Бораван спи и вечно ще спи.“


Същото се случи и тази седмица, даже нещо много по-зловещо. Седмици наред площад „Независимост“ се пълни с лица срещу правителството Борисов 3. Млади, лица на средна възраст, баби, дядовци. След работа – там на площада. Защото това е гражданска позиция. Другото е безхаберие.


Та говорейки за безхаберие, то се се случи този вторник във родния ми град Враца. Потребителят Баце Нанка бе посрещнат с овации и пляскания, докато седмици наред в столицата искат неговата оставка. Само Баце можел да строи заводи. В Европа сякаш не се строят заводи. Там нямат такава заводска месия – като нашата. И по-страшното е, че нито един, от онези подкрепящи, не е бил платен, както и по своя воля. Системата с автобусите пак работи, но този път без плащане. Поне да им бяха дали по кебаче с лютеница, че да има смисъл тяхното излагане. И от това най-много ме боли. Че съм роден във Враца, израснал във Враца и че се е случило това във Враца.


Ще перефразирам болезнено Ботев. Враца спи и вечно ще спи. Тоя път безплатно.