Забравената война в Южен Кавказ отново пламна. Дългогодишните спорове за статута на Нагорни Карабах – регион с предимно арменско-християнско население, принадлежащ на ислямския Азербайджан, отново прераснаха във военен сблъсък – най-тежкият такъв от 2016 г. насам. Съобщава се за жертви и от двете страни.

Този спор се основава на политика, икономика, религия, международни отношения и на война. Война, която трае твърде дълго. Война в зона, в която интригите срещат кръвта, хората са разменна монета, а мирът е далечен мираж.  

История на конфликта

Конфликтът се заражда по времето на Съветския съюз, когато Армения и Азербайджан са под комунистическа власт. През 1921 г. съветският лидер Сталин дава региона Нагорни Карабах, чието население е почти изцяло арменско, на Азербайджан, но 2 години по-късно го превръща в автономна област. Това негово действие ще се окаже причината за раздор, който ще продължи с десетилетия.

Когато Съветския съюз се разпада в края 80-те, двете държави получават своята независимост, но с разпадането на съюза, възниква въпроса за Нагорни Карабах. През 1988 г. законодателният орган в региона приема резолюция, с която официално иска да се присъедини към Армения, макар да се намира в границите на Азербайджан. 

Опитът за анексиране на азербайджанска територия предизвиква война, която продължава шест години. В хода на конфликта хиляди цивилни са убити, а почти милион – разселени. До 1994 г. арменските войски успяват да изтласкат азербайджанските сили от региона и заемат около 20% от околната територия. 

Военните действия привличат вниманието на международната общност. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) учредява Минската група, съпредседателствена от САЩ, Франция и Русия, която играе активна роля в преговорите между двете воюващи страни, но трайно решение на проблема не може да бъде постигнат вече три десетилетия.

Разговорите за мир и край на конфликта през годините му позволиха той все повече да се задълбочи.

През 2010 и 2016 г. престрелките се възобновяват, като през април 2016 г. четиридневна война погубва 110 души.

Нова серия от сблъсъци започна през юли 2020 г., които достигнаха момент на ескалация през последния месец.

Сблъсък на интереси

Военните сражения от преди седмици загрижеха силно международната общност, тъй като регионът е ключов енергиен коридор, от който зависят редица пазари. Русия, САЩ и ООН призоваха за незабавно прекратяване на военните действия, докато турският президент Ердоган очаквано подкрепи Азербайджан и прикани целия свят да застане заедно с Баку в това, което той самият нарече „битката им срещу инвазията и жестокостта“.

Турски дронове и самолети F-16 оглавяват азербайджанските атаки и това далеч не е единствената намеса в конфликта от страна на Турция.  

Френският президент Емануел Макрон обвини Турция, че изпраща сирийски джихадисти в Нагорни. Това е пореден момент, в който двете членки на НАТО са в ситуация на словесна конфронтация. Преди това двете страни се сблъскаха по въпросите за Либия и Източното Средиземноморие.  

Русия е другият ключов играч в зоната Нагорни Карабах не само по исторически причини, но и поради факта, че доставя оръжия на Армения и има добри икономически отношения и с двете страни.

Руският президент Владимир Путин успя да задейства и първия дипломатически контакт между Армения и Азербайджан, откакто на 27 септември военните действия бяха подновени.  

Примирие или мираж?

Московските преговори, с посредничеството на външния министър на Русия Сергей Лавров, доведоха до споразумение между външните министри на Армения и Азербайджан Зохраб Мнацаканян и Джейхун Байрамов за прекратяване на огъня в Нагорни Карабах и размяна на военни пленници и загинали.

В рамките само на няколко часа от встъпването на примирието двете страни се обвиниха взаимно в нарушения на договореното.

Сключеното примирие в Москва е крехко и е само въпрос на отмерено време кога то отново ще отмести реалността в мираж. 

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.