Знанието е дар и проклятие. То е онзи желан плод от дървото на мъдростта в райската градина. И не че не можеш да живееш без него, но пустото човешко любопитство, заради него си способен да изядеш всички зрели плодове, които висят от клоните. Да, прогонен си от рая, проклет си да бъдеш просто човек, но си научил, че не е коварно да знаеш. Коварно е да подменят истинното знание с фалшиво, но когато усещаш любовта към истината, можеш да живееш и с леката тежест от този първороден човешки грях.

Това е и коварството на медиите – бидейки нашето дърво на познанието, те често ни предлагат гнили плодове, които са опаковани в сензация, но отвътре са пълни с лъжи. Любов е любовта към истината и това е и изначалната им роля – да информират и да представят фактите пред обществото, без да го подвеждат. Този сблъсък на медиите със самите себе си ни показва, че образът им няма как да бъде едностранен, защото както коварството, така и любовта са част от тях. От нас зависи дали ще изядем най-достъпните ябълки и ще притъпим глада си с помия, или ще продължим да търсим ябълката на знанието, която ни учи, че медията – това е любовта към познанието.

Ябълките са много. Хората казват, че хубавите ябълки, прасетата ги яли. Когато става дума за медии, хубавите ябълки нито са под дървото, нито под камъка. Клише е, че медиите целят да ни дезинформират, но в клишетата винаги има доза истина. Като всяка монета и тази на масовата медия има две лица. Едното е това на коварството.

В една от най-известните си лекции – Медиите под контрол, 1991г., съвременният мислител Ноам Чомски говори за това как телевизията, вестниците и пр. целят да манипулират обществото, а не да го информират. Да прикриват от него за злодеянията на държавниците, да му пробутват лъжи. В това се корени и коварството на медиите. Тъй като те са невидимата четвърта власт (въпреки че според създателят на понятието – Едмънд Бърк, тя е много по-важна от останалите три взети заедно), представителите на другите власти прокарват пипалата си и ги правят не свой коректив, а поданик. И така медиите извършват един от най-големите грехове към обществото – лъжат го, сложили благовидна маска. По този начин не само медиите са под контрол, но и обикновените хора. Вълкът сит, агнето цяло, гнилите ябълки стигат и за двете страни.

Шок, бомба, сензация и множеството възклицателни са основните хранителни стойности на плодовете, с които ни заливат коварните медии. Но това дали ще чете тези помии, или ще продължи да търси хубавите ябълки, е избор на всеки отделен човек. Коварство има и в медиите, но коварството го има и във всеки един от нас и не можем да обвиняваме определени телевизии и вестници, че набираме информацията си от тях. Като отделни личности сме длъжни да се заинтересоваме от това, което четем, защо го четем и какво ни се казва в него. И не е шокиращо, че коварната страна на медийната монета е по-голяма. По-лесно е да преглътнеш гнусната ябълка, за да се наядеш, отколкото да търпиш глада, докато откриеш истината, която засища много повече.

Любовта към медиите и в медиите идва редом с любовта към знанието. Защото медиите, това не са само вестниците и списанията, това е всяка една книга, брошура, лист хартия с надпис на нея, социалните мрежи… Медията е всяко средство за информация. И колкото и голям дар да е това, че можем да получаваме знание, то същевременно е и проклятие. Проклятието да знаеш, да си осъзнат, да разбираш околния свят и процесите в него, независимо физични или политически. Проклятието, след като получиш информацията, която си търсил, след като си изял най-вкусната ябълка на света, веднага да поискаш да потърсиш ново знание, да търсиш още по-сочна ябълка. И така до следващата. Затова и основната цел на медиите е безпристрастно предаване на актуална информация на обществото. Защото както има сайтове, които бълват една след друга бомбастични, сензационни и шокиращи новини, така имаме и Бивол, сайтът, който единствен в България работи с Уикилийкс. А Уикилийкс е еталон в медийното пространство за това как се представят автентично фактите. Без капка редакция. И не за някаква изгода, а за да се представи истината, заради самата истина. И това е любовта в и към медиите – любовта към знанието.

Ние живеем с медиите без дори да го осъзнаваме. Имаме по една такава в собственият си джоб. Айфонът е просто една отхапана ябълка. Не знаем зелена ли е, жълта, червена, не знаем дали е гнила, свежа, противна, сладка, логото на този телефон няма нито цвят, нито вкус. Но знаем, че чрез него имаме достъп до много други ябълки в лицето на онлайн медиите, които можем да достигнем с едно докосване на екрана. И да, много от тях са коварни, други са сладки, дървото на познанието не ражда само хубави плодове. Но изборът кои от тях ще вкусим не е на медиите, а е наш. Затова е по-добре медията да има противоречиво лице. Така всеки има избор. Дали да вижда знанието като дар – като прозрение за света, или да смята, че достигането му е проклятие. Защото е по-лесно да не знаеш, да си заблуден. Защото търсейки може да бъдеш убит като журналистите в Словакия, Саудитска Арабия, Малта, България.  И това е изборът на всеки един човек: дали ябълката на айфона ще е сладка, или ще е горчива. Но това няма общо с медиите. Тях просто ги има, независимо добри или лоши. Те са тук, за да ни (дез)информират.

Първородният човешки грях е стремежът на човека към познанието и това да стане равен на Бог. Ако поискаш да вкусиш от плодовете на дървото на мъдростта най-вероятно ще бъдеш прогонен от спокойната си работа, сиреч рая, от тези, които са се взели за богове, сиреч управляващите. Но този грях не тежи, когато изпитваш любовта към познанието. Това е и основната ценност на медиите – да обичаш истината и да се стремиш към нея независимо на каква цена. Затова гнилите ябълки прасетата ги яли. Сладките ябълки са за смелите. Те са и проклятие, и дар. И коварство, и любов. Точно като медиите.