Какъв е смисълът от протестите в Полша?

Кога един протест се оценява като „успешен“? Когато е постигнал исканията си за реална промяна в управлението, законодателството и обществения живот? Или пък е достатъчно да е отправил послание, да е отключил гражданското съзнание на хора,които до този момент по-скоро са странили от политиката?

В момента не само българските антиправителствени демонстрации пораждат подобни въпроси.

Десетки градове и държави по света излизат на улицата, макар и в условията на пандемия, за да изкажат своите искания за демократично и прозрачно управление, за справедливост, защита и свобода.

„Слово 111“ задава въпроса „Какъв е смисълът?“ от протестите в различни страни по света, като започва с демонстрациите в Полша през тази година.

Виж повече: Какъв е смисълът: когато сме единни, сме непобедими

Поводът

На 24 юли десетки хиляди поляци в различни градове на страната протестираха против намеренията на правителството да оттегли ратификацията на Истанбулската конвенция, чиято цел е превенция и борба с насилието над жени и с домашното насилие.

В Полша Конвенцията бе ратифицирана през 2015 г., след което на власт дойде консервативното правителство на „Право и справедливост“. Според настоящите властимащи документът в защита на жените представлява „джендърски нонсенс“, който противоречи на полската конституция. За управляващите полското законодателство само по себе си е достатъчно добро, за да защитава жените и децата от насилие.

people raising flags near bonfire

Това не е първият повод за протест, който управляващите дават на обществото. В края на миналата година многохилядни демонстрации предизвика спорната съдебна реформа, която предвижда дисциплинарни наказания за критични към властта магистрати. Още по-рано, през 2017 г., хиляди поляци излязоха на улицата против силно ограничения режим на абортите в страната, който позволява прекъсване на бременността единствено в случаи на кръвосмешение, изнасилване или при тежки увреждания на плода. Според протестиращите подобно законодателство ограничава личната неприкосновеност на жените и е в ущърб на тяхната свобода.

Дебатът около Истанбулската конвенция пък излезе отново на дневен ред покрай предизборната кампания за президент на Полша, която бе спечелена с малка преднина от досегашния държавен глава и представител на ПиС Анджей Дуда. Тогава се появиха плановете за оттегляне на ратификацията – и то във време, в което заради пандемията от коронавирус цяла Европа обръща голямо внимание именно на многократно увеличаващите се случаи на домашно насилие, срещу което Конвенцията се бори.

Протестът

Затова в края на юли Полша излезе на улицата с плакати с надписи като „ПиС е ад за жените“ и „Женска стачка“. Част от протестиращите дори бяха облечени като героините в сериала „Историята на прислужницата“ по едноименната антиутопия на канадската писателка Маргарет Атууд. Сюжетът на сериала разказва за свят, в който малкото останали фертилни жени са приведени в собственост на богатите и влиятелни семейства. Тези семейства използват така наречените „прислужници“ единствено като инкубатори за бъдещите си деца. А на самите жени са отнети всякакви права, забранено им е да бъдат майки на децата си и да вземат каквито и да било решения за собствения си живот.

Виж повече: Тръмп и войната срещу Тик ток

Такъв сюжет на пръв поглед може би изглежда доста нереалистичен за времето, в което живеем, но 2020 година продължава да ни показва, че антиутопията не е
толкова далеч от нас, колкото си мислим. По същия начин Полша, с намерението си да оттегли ратификацията на Истанбулската конвенция и с рестриктивното си
законодателство по отношение на абортите, също не е толкова далеч от „Историята на прислужницата“.

Нещо повече, Полша протестира и днес. Само през последните няколко дни бяха
задържани над 50 души, излезли на улицата в спонтанна демонстрация на
солидарност с арестуваната за два месеца ЛГБТ активистка Марго Шутович.

Потъпкването на правата на ЛГБТ общността също е сред устойчивите причини за обществено недоволство в Полша. Самият президент използва омразата си към тази общност като път към политическата сцена. През последните години на различни места в страната се обособяват „зони без ЛГБТ“, а на национално ниво непрекъснатo се тиражира тезата за ЛГБТ като идеология, застрашаваща полските ценности и традиции.

Какъв е смисълът?

Но какъв е смисълът от тези протести, след като демонстрациите отпреди три години не успяха да отменят решението на управляващите за ограничаване правото на аборт? Цели шест държави от ЕС, сред които и България, не са ратифицирали Истанбулската конвенция, така че едва ли нещо ще попречи на „Право и справедливост“ да изпълни плановете си за оттегляне от групата на страните, поставили подписа си. Същото важи и за въпросите, свързани с ЛГБТ общността, към които все още има негативна нагласа в голяма част от страните от ЕС.

В протеста на хилядите поляци обаче има смисъл. След пет години популистки
политики на националистически ориентираната ПиС Полша вече си дава сметка за социално-политическата игра на управляващите. Свободата и независимостта на гражданите и на съдебната система не могат да бъдат разменени срещу детски
надбавки и допълнителни пенсии. В Европейския съюз няма как да проработи
унгарският принцип за „нелибералната демокрация“ на Орбан.

През последните години Полша се отличава с положителната си нагласа към ЕС и Европейския парламент. Избирателната активност е рекордна, а страната се изправя пред Съда на ЕС за различни спорни реформи, засягащи независимостта на съдебната ѝ система. Кметовете на Варшава и Будапеща се съюзяват срещу
консервативните властимащи в своите държави. А поляците излизат на улицата при всяко посегателство срещу гражданската им свобода.

Защото не искат страната им да се превърне в Гилеад от „Историята на
прислужницата“. И в това има смисъл.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.