Снимка: БГНЕС

„Корупция означава, че управляващите използват своята сила не в полза на народа, а за собствените си нужди. Вместо да използват парите от данъците за страната, те ги прибират в собствения си джоб. Въпреки че корупцията е забранена, тя продължава да съществува в България.“

Това научаваме от видео на немската телевизия ZDF, което на достъпен език представя продължаващите повече от два месеца антиправителствени протести в България.

Видеото бе разпространено в началото на август тази година като част от специално предаване за новини, предназначено за деца. Чрез него децата в Германия се запознават с важни теми от политическия и обществения живот в страната, Европа и по света.

Епизодът, посветен на протестите в България, повдигна важен въпрос относно ситуацията с гражданското образование у нас: как така шестгодишните германчета в рамките на минута могат да научат какво е корупция и защо тя няма място в една демократична държава от ЕС,

докато в същото време при нас подобни понятия – корупция, демокрация, Европейски съюз – се разглеждат едва в последните класове от гимназиалния етап?

Виж повече: Обзор на седмицата от главния редактор, Михаил Митев

В българската образователна система гражданското образование до този момент бе представено от един отделен предмет, който се изучаваше единствено в 12. клас – предметът „Свят и личност“. От тази година първите единайсетокласници, обучаващи се по новата образователна програма, ще се запознаят с новия предмет „Гражданско образование“, който ще бъде изучаван през втория гимназиален етап (в 11. и 12. клас). Дали обаче този нов предмет ще разреши проблема с гражданското самосъзнание в българското общество и съществува ли такъв проблем изобщо?

Данните

„Евробарометър 375“ от 2013 година си поставя за цел да изследва участието на младите хора в демократичния живот в страните от ЕС. Въпросите от проучването са свързани с европейските избори от 2014 година, които по това време са все още предстоящи.

82% от младите българи, заявили в рамките на проучването, че ще гласуват, посочват като причина за готовността си факта, че гласуването в европейски избори влияе на проблеми, които ги засягат пряко.

В същото време 74% от младежите, които нямат намерение да се включат в изборния процес, заявяват, че гласът им няма да промени нищо.

Тук се сблъскват две нагласи, които битуват заедно в българското общество. От една страна членството в ЕС се осъзнава като значимо. Хората вярват, че решенията на европейските институции до голяма степен повлияват собственото им качество на живот. Но от друга страна продължава да се подхранва убеждението, че с участието на гражданите в политиката – дори единствено като гласоподаватели – те не биха могли да променят нищо.

Зрелостниците на матура по български език и литература – bgnes
Снимка: БГНЕС

Причините за това се откриват в друго проучване – Международното изследване, посветено на гражданското образование (ICCS) и проведено последно през 2009 и 2016 година. Негов основен предмет са знанията и убежденията на младите хора по въпроси и концепции, свързани с гражданското самосъзнание и обществото, в което живеят. Също така изследването обръща внимание на нивото и съдържанието на програмите по гражданско образование в различните страни. Като базисна група проучването използва ученици около 14-годишна възраст или осми клас според българската образователна система.

Според ICCS основните цели на гражданското образование в училище са развиването на политическа грамотност, критично мислене и аналитични умения, окуражаването на активно участие на младите хора в обществото, както и култивирането на ценности и нагласи като уважение, толерантност и солидарност.

В проучванията, проведени съответно през 2009 и 2016 година, се наблюдават различни тенденции в българските резултати. В ICCS от 2009 г. многократно се подчертава, че в българските училища гражданското образование присъства като самостоятелен предмет само в рамките на една учебна година, и то чак през последния етап от гимназията. От българска страна опитът за разрешаването на този проблем води до въвеждането на самостоятелния предмет „Гражданско образование“, присъстващ от тази година в учебните програми за 11. и 12. клас. За сравнение във Франция учениците се занимават с гражданско образование през всички дванадесет години  от задължителното си обучение.

Виж повече: Защо да отидеш на Еразъм в Полша?

Международното проучване от 2016 г. посочва и друг основен проблем в гражданската подготовка на младите хора в България. В него няколкократно се отбелязва, че в България гражданското образование се възприема по-скоро като извънкласна дейност, отколкото като резултат от цялостната подготовка на ученика.

Може би това е причината българските осмокласници да показват един от най-ниските резултати в познаването на различните начини за превенция на злоупотребата с власт,

както и да имат ограничен достъп до възможности за обществено участие – например проекти за опознаване и развитие на човешките права. Показател за мястото на гражданското образование в настоящата учебна система е и фактът, че едва 7% от учителите посочват като предимство на гражданското образование подготовката на учениците за бъдещото им участие в политическия живот на страната.

В част 2 очаквайте:

Как се справят в Германия?

Новото „Гражданско образование“

Какво мислят учителите и учениците?

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.