В първа част на текста си, Катерина Василева ви въведе в проблема с гражданското образование в системата у нас. Днес ти даваме още една част от нейното разнищване на сложния казус. А ако си пропуснал първа част по темата, можеш да наваксаш ето тук.

Как се справят в Германия?

В Германия формалното гражданско образование фигурира като самостоятелен предмет в учебната програма и е насочено към развиване на способностите за критично мислене и политическо участие у младите граждани. Според доклад на Мрежата за европейско гражданско образование (NECE) в немските училища този предмет се стреми не да запази установеното демократично статукво, а да култивира у младите умението да разсъждават и да действат, така че да подобряват и реформират гражданските принципи и структури в обществения живот.

Но освен в традиционния учебен процес гражданското образование в Германия има силно присъствие и като неформална дисциплина.

Държавата разполага с няколко фонда, финансиращи неправителствени организации и регионални центрове, които се занимават с разнообразни методи за неформално гражданско образование.

Един от тези методи – кратко и достъпно запознаване с новините и актуалните проблеми в света – използват редица немски издания и телевизионни канали. Сред тях е рубриката „Новини за деца“ на обществената телевизия ZDF (Втора немска телевизия). В нея, чрез видеа с продължителност от минута до минута и половина, най-малките зрители научават за случващото се в страната и по света и усвояват иначе сложни за възрастта си понятия като популизъм, лобизъм и корупция.

Детската рубрика новини на ZDF, наречена „Logo!“, покрива разнообразие от актуални теми и понятия от обществения и политическия живот. Гледайки видеата й, малчуганите се запознават с данъка добавена стойност, хомофобията, федерализма, детските права, разпределянето на европейски средства, референдумите и държавния бюджет.

Информират се също по въпросите на екологията, сексуалния тормоз, журналистическата етика и разпоредбите на Европейския съюз.

Освен че по този начин се превръщат в активни граждани на Германия и ЕС, децата се запознават и с международни казуси като Брекзит, мигрантската криза и войната в Сирия, а от началото на месец август – и с настоящата политическа ситуация и протестите в България.

Обикновено новините и политическите въпроси не са сред най-предпочитаното съдържание от детската аудитория, но в Германия те се радват на изключителна популярност. По данни от 2012 г., две трети от децата на възраст между шест и девет години се информират от видеоматериалите на детската рубрика на ZDF. От тази възраст нататък част от малчуганите се преориентират към новинарските емисии, предназначени за възрастни, но въпреки това 41% от децата на десет и единадесет години все още използват „Logo!“ като основен източник на актуална информация.

Новото „Гражданско образование“

Въпреки отдадената работа на неправителствения сектор България все още е далеч от подобно ниво на неформално гражданско образование – и то още в предучилищна възраст. Затова основната задача на институциите по отношение на гражданската подготовка на учениците на този етап е да въведат ефективно и функционално обучение по гражданско образование в настоящия учебен план.

От тази година учениците ще се запознаят с новия си самостоятелен предмет – „Гражданско образование“.

При единадесетокласниците той е разделен в три области на компетентност – „Гражданите, политиката и демокрацията“, „Граждани, права и отговорности“ и „Идентичности и различия в обществото“. Предвижда се в рамките на тези области младежите да усвоят множество нови понятия, сред които личност, свобода, демокрация, корупция, справедливост, равенство, права и дискриминация.

Голяма част от тези понятия присъстват в немското неформално гражданско образование още на ниво предучилищна възраст и начален етап на обучението. Такъв е случаят с понятието корупция – в Германия шестгодишните деца се запознават с него чрез видеото за протестите в България, докато в България се очаква учениците да идентифицират и оценяват негативното влияние на корупционните практики едва в края на 11. клас.

Прави впечатление и фактът, че тъкмо в 11. клас голяма част от учениците навършват 18 години, т.е. придобиват избирателно право.

Въпреки това през тази учебна година се предвижда те тепърва да се запознават с идеята за демокрация и с различните й типове, с видовете избирателни системи, същността на политическата култура и собствените си възможности за активно участие в гражданското общество.

В част 3 очаквайте:

Какво мислят учителите и учениците?

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.