В първа и втора част на текста си, Катерина Василева ни въведе в проблема с гражданското образование в системата у нас и показа каква е ситуацията в чужбина със същия казус. Днес ти даваме още една част от нейното разнищване на сложния казус. А ти си припомни част едно и част две от анализа ѝ.

Какво мислят учителите и учениците?

Павлин Славов преподава предметите от философския цикъл в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ в Благоевград. Досега той е бил учител по „Свят и личност“ на дванайсетокласниците, а от тази година ще преподава и новия предмет „Гражданско образование“ на една от паралелките в 11. клас.

Според г-н Славов

основната разлика между „Свят и личност“ и новото „Гражданско образование“ е в практическата подготовка на учениците.

Преди в програмата по предмета „Свят и личност“ се е наблягало основно на теорията и се е налагало учителите да полагат повече усилия, за да направят учебния процес достатъчно интересен за учениците. За разлика от този предмет, новото „Гражданско образование“ предвижда да се акцентира върху гражданското участие на младите хора и развиването на повече практически умения в класната стая.

Учителят смята, че новият предмет ще осигури нужната подготовка на учениците за участието им в обществения живот. За тази цел е ключово, че гражданското образование се въвежда още в 11. клас, когато учениците не са толкова заети с подготовка за матури и кандидатстудентски изпити и могат да обърнат достатъчно внимание и на тази дисциплина.

„Очакват се хубави неща и ако и в бъдеще се покаже, че резултатите са добри, е много вероятно предметът да се въведе и в по-ниските класове“, споделя Славов.

Въпреки това според него началният етап на обучение (от 1. до 4. клас) не е подходящ момент за запознаване на учениците с гражданското образование, а освен това в България липсва политическата воля за такава промяна.

Очаквайте скоро:

Според учителя в идеалния си вариант предметът „Гражданско образование“ би се състоял най-много от 25% теоретична подготовка и 75% развиване на практически знания и умения.

В тази практическа работа се включва запознаването с различни видове документация и посещението в обществени структури и институции като община, кмет и общински съвет.

Г-н Славов е на мнение, че учениците трябва да знаят какво да търсят и къде да го намерят, за да бъдат компетентни и оправни, да разпознават злоупотребите с правата им и да знаят как да реагират в подобни ситуации.

Виж повече: Висока обществена опасност или как Инструкцията става Закон

„Колкото повече учениците познават правата си, толкова по-защитени са те“, смята учителят. Затова според него младите хора се нуждаят от повече и по-полезна практическа подготовка, за да могат да участват адекватно в гражданския и обществения живот.

„Защото гражданинът не е някакъв теоретик, който не излиза от къщата си, а човек, който може да изяви и защити позицията си по различни обществени теми“,

добавя Славов.

Подобно е мнението на Пролет Инджова, която тази година е завършила НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“ в София, а сега й предстои да бъде студент. На олимпиадата по гражданско образование през 2020 г. Пролет е отличена със златен медал и със званието „Лауреат“.

woman reading book

За съществуването на олимпиадата по гражданско образование тя е научила от преподавателката си едва в последната година от гимназиалния си етап. „Това ме подтиква да смятам, че предметът изобщо не е разпространен в ученическите среди, а доколкото ми е известно, олимпиада има от поне пет години“, споделя бъдещата студентка.

Интересът на Пролет към гражданското образование се е зародил в процеса на подготовката й за участие в олимпиадата, която се състои в работа по проект и защитата му.

Проектът на Пролет е свързан с необезопасена пешеходна пътека близо до училището й, станала място на тежък инцидент в края на 2019 година. Бъдещата студентка и нейният екип са осъществили проекта успешно, след което са участвали с него в олимпиадата.

Виж повече: Какъв е смисълът: стачката на жените

Пролет оценява като огромна загуба недостатъчната популярност на олимпиадата по гражданско образование сред учениците, тъй като за нея тази олимпиада е била изключително полезно преживяване. „Гражданското образование е един от малкото различни предмети в училище, които не са свързани с научаване на точни данни или конкретен материал.

То дава необходимите знания на учениците, които ще им позволят да бъдат граждански и политически активни в бъдеще, а това е от изключително голямо значение за формирането на едно достойно гражданско общество в България“, казва тя.

Поради тази причина според Пролет е нужно гражданското образование да фигурира като самостоятелен предмет в учебната програма. Предметът „Свят и личност“, който тя е имала през последната си година на обучение, според нея осигурява обща култура и представа за света, но не позволява на учениците да вникнат в особеностите на гражданското общество и не ги мотивира толкова да променят ситуацията в страната си, както би ги мотивирал предметът „Гражданско образование“. „Той те подтиква да мислиш глобално, а също така ти дава знанията, необходими, за да си създадеш самочувствие на гражданин – пълноправен член на обществото.“

Подобно на г-н Славов, Пролет счита, че е добре гражданското образование да започва от 11. клас, когато тийнейджърите вече са достатъчно зрели, за да разберат същността на предмета. Бъдещата студентка също е обнадеждена за новия самостоятелен предмет, който от тази година ще присъства в програмите на единайсетокласниците, тъй като самата тя не е получила никаква гражданска подготовка в рамките на учебния си процес, освен тази за националния кръг на олимпиадата по гражданско образование. Пролет оценява това не като изолиран проблем на собствената си подготовка в училище, а като пропуск в образователната система като цяло.

„В гражданската подготовка на българите липсват конкретни знания. Липсва способността да се критикуват източниците на информация и да се търсят други източници, които да потвърдят фактите“,

споделя Пролет и добавя, че в това се корени и проблемът с дезинформацията.

„Това е причината много малко хора да са наясно с политическото и гражданското състояние в държавата“, смята още бъдещата студентка. Затова тя съветва младите хора с интерес в областта на политиката, обществените процеси и гражданските инициативи да четат странична литература и да гледат предавания с политическа насоченост, както и да не разчитат някой да ги научи, а сами да проявяват интерес. „Така или иначе, дори да има предмет „Гражданско образование“, той ще бъде само два часа седмично, а за това кратко време човек не може да се научи достатъчно, за да бъде политически подготвен.“

woman wearing grey shirt writing on white paper

Пролет споделя известното от редица международни проучвания убеждение, че ефективното гражданско образование не просто предоставя на учениците ключови знания и умения, а създава достойни и свободни граждани с политическа култура и самосъзнание, които знаят как да защитят правата си и имат смелостта да го направят.

„Знанието е сила. Силата да промениш държавата и света“, твърди Пролет. „Дори да успееш да промениш само едно нещо, ако всеки от нас се стреми към тази промяна и знае как да я постигне, държавата ни ще бъде в значително по-добро състояние.“

За финал

Доброто гражданско образование е необходимо не само за поличитеската култура на младите хора, но и за формирането на активно гражданско общество – двигателят на политическите процеси в една демократична държава.

Както потвърждават редица международни проучвания, гражданската подготовка на учениците е нужна и трябва да бъде резултат от целия учебен процес.

Тя развива критичното мислене у младите хора, насърчава ги да бъдат активни граждани и култивира у тях ценности като уважение и толерантност.

Към тези цели се стремят както формалното гражданско образование в училище, така и неформалните канали извън класната стая, които по достъпен начин обясняват сложните политически процеси. В България те все още не са толкова разпространени и близки до учениците, но за сметка на това формалното гражданско образование продължава да се развива. Младежите се нуждаят от неговото силно присъствие в учебната програма, за да познават правата си и да разбират кога те са нарушени, за да използват гласа си информирано и да се включват в обществените процеси в страната с поглед към едно по-добро бъдеще.

Дали обаче новото гражданско образование наистина ще успее да осигури тази подготовка на младите хора и да ги превърне в активна част от обществото в България – предстои да разберем.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.