Бялото превъзходство е системно. То се проявява в политиката за законността и реда, както и при достъпа до обществени блага и услуги. То процъфтява в политиката със системите, на които американците разчитат, за да избират лидерите си.

Електоралният колеж/Избирателната колегия е процес, първоначално целящ да защити влиянието на собствениците на белите роби. И до днес обаче се използва за определяне на резултата от изборите.

Исторически контекст

На Конституционната конвенция от 1787 г. държавните делегати се събират, за да изготвят проекта за бъдещата Конституция на САЩ, установявайки върховенството на закона за новосъздадените Съединени американски щати. Страната, която все още е в ранна детска възраст, се е освободила от колониалното управление на крал Джордж III на Великобритания по време на Американската революция.

По време на председателството на Джордж Вашингтон делегатите обсъждат настоящото състояние на нещата сред 13-те щата, управлявани съгласно Устава на Конфедерацията, който се оказва недостатъчен и неефективен за поддържане на федералното управление в щатите. По настояване на делегата на Вирджиния, Джеймс Мадисън, и други, започва изготвянето на нова национална конституция, която да проектира ролята и силата на новото правителство, включително и изборите за държавен глава. Но, увлечени в търговията с роби, и малко по-малко от 100 години преди Гражданската война, вече има разделение между интересите на северните и южните щати.

Идеята за обикновени избори с проста мажоритарна система поражда страх у делегатите от робовладелските щати. Причината е, че въпреки, че се хвалят с по-многобройно население, голяма част от него е съставено от поробени чернокожи хора. Те обаче нямат право да гласуват.

За разлика от тях, северните щати имат по-малобройно население, но по-голям брой избиратели (бели мъже, притежаващи собственост).

И тъй като избирателното право е много по-разпространено в северните, отколкото в южните щати, последните не биха могли да окажат влияние върху изборите по този начин.

Мадисън е застъпник на идеята за силна централна власт и двукамерен парламент. Когато се поставя въпроса как щатите ще бъдат представени в парламента, Мадисън настоява това да става по броя на тяхното население.

Местата в Камарата на представителите от избирателната колегия също ще се основават на числеността на населението на щата. Делегатите пък от робовладелските щати ще включат робите в броя на общото население.

И така щатите правят няколко компромиса. Първият, известен като Компромиса за 3/5 , е расистка, манипулативна политика. Тя очертава правилата за законодателно представителство и данъчно облагане на щатите. Компромисът гласи:

„Представителите и преките данъци се разпределят между няколкото щата, които могат да бъдат включени в този Съюз, в съответствие с техните съответни номера, определящи се чрез добавяне към целия брой на свободни физически лица тези, които са се обвързали с услуга за срок, с изключение на индийците, които не са обложени с данъци, 3/5 от всички останали лица. „

Така поробените чернокожи хора, които обикновено се разглеждат само като собственост, са обявени за 3/5 човек, за да се утвърди силата на белите мъже, които ги държат в робство. Така ще бъде, докато 14-тата поправка не предостави гражданство на робите през 1868 г.

Вторият компромис е появата на електоралния колеж при вземането на решения за общите избори. Вместо най-популярният народен вот да отсъди победа на изборите, електорите правят избори от името на своите щати.

Начинът, по който електорите се избират, се различава от щат до щат. Те обикновено са длъжностни лица и/или партийни лидери, както е и днес. Броят на избирателите за всеки щат се равнява нa общия брой представители в Конгреса: двама сенатори и колкото представители имат в Камарата. Кандидатите трябва да получат мнозинство от електоралните гласове, за да спечелят избори.

По този начин, при главните избори робовладелските щати се облагодетелстват от многобройното си население.

Отразява ли тази система реалния вот на американските граждани?

От създаването на електоралния колеж досега са проведени четири избори, при които победителят според избирателната колегия не е получил най-популярния народен вот. През този век има два примера: през 2000 г. между Ал Гор и Джордж Буш, и през 2016 г. между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. И двата случая предизвикват гнева на критиците на електоралния колеж, които казват, че системата е остаряла и трябва да бъде заменена с директни избори, – „един човек, един глас“ – които наистина да представляват американската демокрация.

Трескаво очаквайки резултатите сега, си струва да се замислим дали в даден момент всяка система не се превръща в отживелица.

Какво е вашето мнение? Споделете в коментарите под публикацията във фейсбук.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.