В края на миналата година изборът на Иван Гешев за нов главен прокурор породи вълна от обществено недоволство и стана повод за масови протести. Месеци по-късно обществото отново настоява за оставката на главния прокурор. Появиха се и предложения как тя може да се случи, но ние от „Слово 111“ бихме искали да изследваме защо всъщност изборът на човека с каскета никога не е бил законен.

Основният аргумент, отприщил социалната съпротива, беше фактът, че г-н Гешев се оказа без конкурент при кандидатурите за Обвинител №1. Да, Конституцията и Законът за съдебната власт никъде не уточняват колко трябва да са кандидатите за главен прокурор. За да се внесе яснота чрез редакция на тези текстове са необходими сложни процедури и огромно парламентарно мнозинство. Изглежда почти невъзможно, нали?

Нека обаче се поразровим по-дълбоко и насочим вниманието си към един друг акт, който никой няма да забележи на пръв поглед, макар да е пред очите на всички ни. Един акт, който стои в основата на избора на главен прокурор (а между другото и на председател на ВКС и председател на ВАС) и който може да се окаже недъгавият глинен крак на иначе непоклатимия великан, наречен „съдебна система“.

Говорим за т.нар. „Правила за избор на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор“. Те се приемат с решение на Висшия съдебен съвет, чието последно изменение е именно през месец юли на злополучната 2019 г., в която беше избран г-н Гешев (и в който месец, случайно или не, започва процедурата по избирането му). В тези правила, достъпни публично на интернет страницата на ВСС, почти навсякъде се говори за „кандидати“ за избор, в множествено число, но никъде не се споменава колко трябва да бъдат те. Според нас от „Слово 111“ липсата на ясна регламентация колко кандидати трябва да са налице, за да се извърши реален „избор“ на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, не съответства на целта на закона и следователно е основание за отмяна на съответния подзаконов акт.

И тази отмяна става много по-лесно, отколкото всички предложени досега процедури за отстраняване на главния прокурор. Според Административно-процесуалния кодекс подзаконовите актове, какъвто е решението на ВСС, могат да се оспорват неограничено във времето от всеки заинтересован пред тричленен състав на ВАС. Ако бъде отменено решението на ВСС, регламентиращо процедурата, въз основа на която е избран главния прокурор, ще се заличат с обратна сила всички правни последици от него. С други думи, ще хвръкне най-известният каскет в държавата.

Защо обаче никой не се сеща за тази процедура, е въпрос, който оставяме отворен. Дали защото председателите на ВКС и ВАС, които уж бяха много против назначаването на г-н Гешев, са избрани по силата на същия порочен акт? И как на теория можеш да оспориш един подзаконов нормативен акт, но за неговата законосъобразност и правилност решава същия съд, чийто председател би имал интерес от това актът да остане в сила? Над всичко това, скъпи хора, ви насърчаваме да помислите. А ние ще продължаваме да ви представяме единствено фактите – такива, каквито са.