Или как джипката на България се е засилила към пропаст

Положението на една държава се разбира спрямо нейното отношение към най-уязвимите групи в обществото. Това са децата, майките и пенсионерите. При първата вълна на пандемията тези три групи привидно бяха пощадени от “тежката ръка” на правителството. Ударът понесе работещата сила на населението, голяма част от хората в работоспособна възраст все още са безработни заради икономическия ефект на коронавируса. Но заради отношението на държавата към същите тези уязвими групи, някак си ни се струваше, че мерките на правителството са резонни, защото поне някой беше защитен. Сега обаче – защита никому. След първия ми анализ относно ковид положението в България, е редно да си задам следния въпрос: Какво се случва във втори епизод на коронавирусната вълна у нас?

Виж повече тук: Някой трябва да поеме политическата отговорност. Или кой сбърка по пътя с пандемията в България?

При първата вълна на пандемията правителството веднага затвори държавата. Случаите на болни бяха не повече от 100 на ден, но животът у нас изпадна в кома. 

Тогава обаче кабинетът на Борисов все още не се беше срещнал с вълната от недоволни, излъгани, бедни и гладни хора. Протестите от лятото на 2020 все още бяха мираж. Сега, близо 4 месеца след старта на масовото недоволство, правителството е с по-нисък рейтинг на доверие отвсякога. Хората искат работа, работа, работа, а работа, работа, работа няма. Никой не смее да наема, защото никой не знае какво ще му щукне на бързия и яростен в джипката. А той самият не смее да вземе отговорното решение да затвори държавата, отново, защото недоволният, излъган, болен и гладен народ ще направи с него това, което румънците преди години направиха с Чаушеску. Сиреч – няма да му простят. Затова той не иска да запази хората. Иска да запази себе си. С цената не само на психическото, но и на физическото ни здраве. 


Джипка на автопилот

“Народът лае, джипката си върви” – народна мъдрост. Баровете работят чрез вратички, заведенията, образно казано, ги боли фара, магазините могат да позволят определени квадратни метри на клиент (сякаш всички продавач-консултанти са длъжни да са математици с пространствено мислене), училищата я работят, я не, децата да се блъскат там, нали не е опасно за тях, какво като за родителите е? Градини, ясли, едно работи, утре не, културата е само мираж, висшето образование си е все така зле, просто е онлайн.

Казват ти – утре си затворен, вдругиден те пускаме и така се цъка тест бутон всеки божи ден.

А господинът в джипката твърди, че сме нъмбър уан и получаваме само конграчулейшанс. И, за справка, на летището към този момент пристигащите си минават без никакви проверки, дори на температура. А това, че средната възраст на населението ни вече е над 40 и че няма достатъчно специалисти вирусолози на глава на населението – какво значение има? Че умират и последните ни лекари – какво значение има? Че някакви си хора там горят маски на Орлов мост, докато бездомниците нямат стотинки даже за еднократна такава – какво значение има? А може би аз гледам неправилно на ситуацията. Може би просто аз не разбирам. Пали джипката и да бегаме. 

Какво сочат статистиките?

Към 13 ноември има само 1 ден с по-малко от 1000 положителни ПСР теста. Броят на излекуваните е под тази цифра. Всички области в България са в код червено.

Болните от вируса трудно намират места в болниците, болните от други, по-тежки заболявания съвсем. Борисов казва да се приемат заразени, независимо от факта, че системата е пред колапс.

От направени над 800 хиляди теста обаче, 90 хиляди души са болни, а починалите са 1970. Караме го на 60/40 и търсим врати из закони, за да продължим да работим, ако имаме свой бизнес. Ако сме просто служители, се молим на чудо. Образованието също е на изпитателен режим. Най-големият ковид скептик сред “специалистите” е шеф на отделение за справяне с вируса. А обещаният през юли от правителството спасителен план така и не доби обществено достояние. Общият брой на респираторите у нас към края на октомври е 1105, което ще ни стигне буквално за нищо. Та, статистиките сочат едно – вървим към катастрофа. 

Болните, те да са живи

В този сценарий всички сме луди. Всеки си има своя теория по въпроса, всеки вярва в различни цифри, факти, данни. Въпросът не е в какво вярваме, а в това да се пазим един друг. Графиките в НСИ относно смъртността вече показват, че тя се покачва от октомври тази година. 

Близо 35% се е увеличила от тази миналата година. Затова нека пазим себе си. Нека пазим децата и нека пазим възрастните. Нека пазим уязвимите и нека болните оздравеят и останат живи. Нека болните останем живи и да хванем отново кормилото на джипката на държавата. За да няма и трети епизод на тази хуманитарна катастрофа в най-застаряващата страна в ЕС и най-бързо умиращата нация в целия свят.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.