Честита нова година, скъпи читатели и приятели на “Слово 111”! Отминалата година със сигурност не беше лесна за всички ни. Но в крайна сметка какво значи лесна година? Не същестува такова понятие… Всеки един от нас води, печели, както и губи своите битки по различно време и никога не е готов за новите раздели. Споменавам разделите, защото през отминалата година смъртта витаеше непрестанно около нас. Наши близки хора изгубиха живота си в сблъсъка си с Ковид-19. Мир на праха им и съболезнования на опечалените. И точно за тези раздели не бяхме готови в началото на новото десетилетие, което си представяхме далеч по-различно.

Но няма да се обръщаме назад, няма да се връшаме в миналото, където много наши планове бяха объркани. Оставяме го далеч назад. А ние не трябва да губим надеждата за предстоящите събития.

Бяхме разделени на какви ли не лагери през отминалата година, но нека през тази да бъдем по-единни. Макар да сме едва трети януари, вече започнаха споровете дали речта на Президента Румен Радев е била адекватна или твърде политизирана. Дали в този празничен миг е трябвало да се споменат всичките ни политически косури или по-добре да си сложим розовите очила и да си повтаряме като някаква мантра, че всичко е наред. Въпреки, че не е.

Тази поляризация, сякаш, не ни впечатлява вече. Свикнахме да сме разделени, да се сочим с пръст и да се обвиняваме, без да изслушваме другата страна. Ежедневните ни спорове заприличаха на евтина предизборна кампания, в която казваме кой колко бил грешен и как ние сме по-дорбият избор.

Алтернативата, както обичаме да казваме.

И споменавайки предизборна кампния – изборите наближават, а със сигурност партиите вече се готвят с пълна сила. Тези избори ще са най-трудните и най-важните.

Няма да е изненада ако ГЕРБ пак бъдат първа политическа сила, но как ще се коалират, е въпросът. Дотогава как ще се поляризира обществото и как ще гласува за една истинска демокрация ако ГЕРБ все още е фактор в сформирането на правителството? Много станаха предстоящите въпроси, още не сме изтрезнели, а кой знае още колко маси ни чакат. Но няма да ги мислим тези неща сега. Важно е дали Президентът Радев трябва да говори за политика в речта си или Президентът Плевнелиев да показва гледки от щата Колорадо, вместо Рила и Пирин.

Мисля, следователно съществувам е казал един философ. Но нека първо си доядем останалото от трапезата, доналеем чашата си и да не мислим точно сега за тези далечни бъдещи процеси. Има време. Денят за размисъл е за това. Дотогава няма смисъл и без мислене може да си съществуваме.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.