Главният редактор на Слово 111 акцентира върху най-важното от изминалата седмица. Вижте, какво има да каже:

Днес е особен празник. Няма заря, тържества, наздравици по случай… почивния ден. Не сядаме да пием с приятели, а отдаваме почит на истински смелите в нашата история. На лицата, пробудили се за свободата.

Защо смели ли?

Вижте повече за социалната отговорност тук.

Трудно е да си будител. Трудно е да се опитваш да събудиш този, който е заспал дълбоко.

Спящият все някак трябва да се разсъни. А понякога това разсънване е цял час, ден, за други живот.

Нерзсънването е (частична) кома на духа. И по-добре да не се събуждаш, отколкото да си полуразсънен.

А тези две състояния са по-скоро обичайни и даже приемливи за нас. Иван Хаджийски със сигурност ги е написал и добавил в народопсихологията ни.

Страхуваме се да се събудим, защото розовите очила не помагат за тази реалност.

Само биха я омекотили. Но те вече не са вариант.

Спряхме да разчитаме на компромисни варианти и на прибързани решения. Но този промяна в нас не се появи в следствие на пандемията, а от самия политически климат.

Новото време дойде след 1989г. с див ентусиазъм от площадите, а днес, през 2020г., лицата на демокрацията са уморени. Било то възрастни или млади. Били то спящи или полубудни.

И поради тази причина, заради тази натежала умора, трудно посочваме кои са съвременните будители.

Тези, които на които истински се възхищаваме и обичаме – това е може би са качествата, които трябва да открием в лицата, които търсим. Но в контекста на ежедневието и народопсихологията ни – това е невъзможно.

Защото съвременният българин е предразположен да харесва (или да ненавижда) предимно популисти, заради самите им виждания.

А напоследък се вижда, че бихме дали странни, но пък голям набор от доводи, само и само да докажем, че определен човек е популист. Защото да си популист е обидно. И тази дума никак не свързваме с другата, с будител.

Та, много трудно днес може да определим кой е будител и кой не. Но е разбираемо и защо – всички се опитваме да се разграничавме един от друг, но не чрез дистанция, а чрез неразбиране.

Спряхме да се вслушваме един в друг, да ценим чуждото мнение и най-вече да се обединяваме за обща кауза.

А щом не можем за една-единствена кауза, какво остава за цели каузи.

Още по-сложно е, когато да си будител носи и негативи след себе си. Защото това не е свързано само с идеалистичния образ на индивидуалиста и иноватора.

Това състояние на духа е да оттадеш себе си в общата кауза, без да те е срам какви ще бъдат последствията.

Без значение дали ще си силно любен или мразен след това.

Затова трябва всички (заедно) да сме отговорни в какви каузи се включваме и за какво се борим. На 1 ноември призовавам всеки един от нас да загърби конформизма, да не се страхува да се изразява и да не затваря очи пред неправдата.

Малкото хора, в които все пак виждаме добрия пример днес и наричаме “будители“, не спят. Това са тези, които осъзнават, че е важно да се разсънят. И както казваше покойният Кристиан Таков “България се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло… Ще се става!“

Карантината ни даде доста време за почивка и сън. Време е да ставаме и да събудим онези, които не мислят, че от тях зависи нещо. А ако провкираме когото и да е било към поне малко емпатия за съществена дейност, следователно запалваме част от многото свещи на просветителното дело.

Затова днес може и да отдаваме уважение на будителите от миналото, но друго е по-важно: да сме будителите на настоящето.

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.