Главният редактор на Слово 111 акцентира върху най-важното от изминалата седмица. Вижте, какво има да каже:
Не мога да преценя в каква държава живеем, поради много прости причини. Защото не е моя, защото не е Ваша. Защото според властта тя е на гласоподавателите на ГЕРБ, на управляващите от ГЕРБ, на вярващите на ГЕРБ.
Чудя се да обръщам ли внимание на думите от събота вечер на председателя на Народното Събрание – Цвета Караянчева, защото подобно поведение не би трябвало да ни изненадва.
На какви ли не циркове се нагледахме в този кабинет в тези месеци, гарнирани щедро с нелепи оправдания?
Може би фактът, че на 22-ри септември на Тържественото ни честване по случай 112 години от Независимостта на България във Велико Търново, председателката на НС бе обсипана с възгласи от народната любов и с призива “оставка”? Или това, че продължи с речта си, игнорирайки случващото се около нея. Явно розовите очила на властта вървят и с тапи за уши – не е чула, нито видяла.
А в последствие гневно заклейми протестиращите, че използват… метрото. Сякаш нямат право да се гневят, щом свързали Овча Купел с Хаджи Димитър, нямат право да възроптават срещу разкисналата се в корупция власт.
Но е нормално нейното решение – щом ще искат нейната оставка, както и на кабинета „Борисов 3“, е нормално да поиска гражданите да спрат да ползват метрото на Бойко, да спрат да пътуват по магистралата на Бойко, да спрат да надничат в неговото шкафче, както в неговата джипка.
Същият този Бойко, който с някаква гордост на петел на бунище, иска от „Дискавъри“ да дойдат да снимат как върви строежът на АМ “Хемус”. ВЕЛИКО!
Обаче какво правим с пътищата и началните метростанции, които са били правени преди Борисов? Истината е, че инфраструктурата ни не започва с Борисов, няма и да приключи с него. За всеобща радост. В такъв случай се питам, трябва ли привържениците да ползват градския транспорт и пътища, който не са строени от него или автоматично си ги е приватизирал и одържавил и тях. Госпожата с незабравимия прякор ще си иде, гражданите ще си ходят пеша.
Но този прякор няма да си иде от нея!
И говорейки за градски транспорт, съвсем на място се превръщаме във все “по- европейска държава”. Изцяло затвориха нощните градски линии, които бяха спрени след 13 март тази година, денят, в който обявиха извънредното положение. Видимо няма смисъл от нощен градски. Гражданите нека си пътуват с колите, нека си разхищават заплатите по такситата. Нека. Техен си е проблемът, че са били някъде до късно и не са се прибрали за последният автобус или метро.
След всичко това, което продължава да се случва, кротуваме. Сякаш опасно бързо се примирихме и си казахме, че можем да постискаме още зъби за случващото се. И започнахме все повече и повече да се отчайваме.
Лидерът на “Да, България”, спасителят за мнозина влезе в политически капан от въпроса дали ще се коалира с ГЕРБ, зададен от Бойко Василев, водещият на “Панорама”. После в социалните мрежи естествено, че извъртя опашка, че думите му били грешно разбрани и това не е имал предвид. напротив – в интервюто си казахте, че бихте били в коалиция с ГЕРБ, но да е без Борисов. А само със добрите и качествени кадри на ГЕРБ. Тоест, коалиция с удобните на Иванов.
Това, естествено, разбуди духовете, защото след включването му на живо от протестите и разговорите му с Маджо и неговата амбиция за власт започна да мирише. Дали сме объркани? И по-объркани ще ставаме по отношение на това за кого да гласуваме на предстоящите избори (когато и да са те). Отново ще избираме между по-малкото зло. Но какво може да ни учуди това нас? Или не гласуваме, или избираме по-малкото зло, защото няма алтернатива.
Хубаво е, че в последните месеци станахме по-критични, но не разбрахме ли най- накрая, че ние сме алтернативата? Ние, будните граждани, които и пеша може да ходим, които нямаме срамни прякори, които имаме принципи и може да водим диалог не само по излъчванията в социалните мрежи. Затова нека не падаме на ниското ниво на политическия ни “елит” и не повтаряме грешките за преизбиране на лидери, изгубили политическия си капацитет, защото ще дойде времето да се срамуваме, че сме преизбрали един режим, който видимо не работи и не помага за развитието на обществото ни. Напротив – тласка ни към пропастта, докато розовите очила не се счупят от удара в дъното.
