Главният редактор на Слово 111 акцентира върху най-важното от изминалата седмица. Вижте, какво има да каже:

Не мога да преценя в каква държава живеем, поради много прости причини. Защото не е моя, защото не  е Ваша.  Защото според властта тя е на гласоподавателите на ГЕРБ, на управляващите от ГЕРБ, на вярващите на ГЕРБ. 

Чудя се да обръщам ли внимание на думите от събота вечер на председателя на Народното Събрание – Цвета Караянчева, защото подобно поведение не би трябвало да ни изненадва.

На какви ли не циркове се нагледахме в този кабинет в тези месеци, гарнирани щедро с нелепи оправдания?

Може би фактът, че на 22-ри септември на Тържественото ни честване по случай 112 години от Независимостта на България във Велико Търново, председателката на НС бе  обсипана  с  възгласи  от  народната  любов  и  с  призива “оставка”? Или това, че продължи с речта си, игнорирайки случващото се около нея. Явно розовите очила на властта вървят и с тапи за уши – не е чула, нито видяла.

А в последствие гневно заклейми протестиращите, че използват… метрото. Сякаш нямат право да се гневят, щом свързали Овча Купел с Хаджи Димитър, нямат право да възроптават срещу разкисналата се в корупция власт.

Но  е  нормално  нейното  решение  –  щом  ще  искат  нейната  оставка,  както  и  на кабинета  „Борисов  3“,  е  нормално  да  поиска  гражданите  да  спрат  да  ползват метрото на Бойко, да спрат да пътуват по магистралата на Бойко, да спрат да надничат в неговото шкафче, както в неговата джипка.

Същият  този  Бойко,  който  с  някаква  гордост  на  петел  на  бунище,  иска  от „Дискавъри“ да дойдат да снимат как върви строежът на АМ “Хемус”. ВЕЛИКО!

Обаче какво правим с пътищата  и  началните  метростанции,  които  са  били  правени  преди  Борисов? Истината е, че инфраструктурата ни не започва с Борисов, няма и да приключи с него. За всеобща радост. В такъв случай се питам, трябва ли привържениците да ползват градския транспорт и пътища, който не са строени от него или автоматично си ги е приватизирал и одържавил и тях. Госпожата с незабравимия прякор ще си иде, гражданите ще си ходят пеша.

Но този прякор няма да си иде от нея!

И говорейки за градски транспорт, съвсем на място се превръщаме във все “по- европейска държава”. Изцяло затвориха нощните градски линии, които бяха спрени след 13 март тази година, денят, в който обявиха извънредното положение. Видимо няма  смисъл  от  нощен  градски.  Гражданите  нека  си  пътуват  с  колите,  нека  си разхищават заплатите по такситата. Нека. Техен си е проблемът, че са били някъде до късно и не са се прибрали за последният автобус или метро.

След всичко това, което продължава да се случва, кротуваме. Сякаш опасно бързо се примирихме и си казахме, че можем да постискаме още зъби за случващото се. И започнахме  все  повече  и  повече  да  се  отчайваме.

Лидерът  на  “Да,  България”, спасителят за мнозина влезе в политически капан от въпроса дали ще се коалира  с  ГЕРБ,  зададен  от  Бойко  Василев,  водещият  на  “Панорама”.  После  в социалните  мрежи  естествено,  че  извъртя  опашка,  че  думите  му  били  грешно разбрани и това не е имал предвид. напротив – в интервюто си казахте, че бихте били в коалиция с ГЕРБ, но да е без Борисов. А само със добрите и качествени кадри на ГЕРБ. Тоест, коалиция с удобните на Иванов.

Това,  естествено,  разбуди  духовете,  защото  след  включването  му  на  живо  от протестите и разговорите му с Маджо и  неговата амбиция за власт  започна да мирише. Дали сме объркани? И по-объркани ще ставаме по отношение на това за кого да гласуваме на предстоящите избори (когато и да са те). Отново ще избираме между по-малкото зло. Но какво може да ни учуди това нас? Или не гласуваме, или избираме по-малкото зло, защото няма алтернатива.

Хубаво е, че в последните месеци станахме по-критични, но не разбрахме ли най- накрая, че ние сме алтернативата? Ние, будните граждани, които и пеша може да ходим,  които  нямаме  срамни  прякори,  които  имаме  принципи  и  може  да  водим диалог не само по излъчванията в социалните мрежи. Затова нека не падаме на ниското ниво на политическия ни “елит” и не повтаряме грешките за преизбиране  на лидери, изгубили политическия си капацитет,   защото ще дойде времето да се срамуваме, че сме преизбрали един режим, който видимо не работи и не помага за развитието на обществото ни. Напротив – тласка ни към пропастта, докато розовите очила не се счупят от удара в дъното.