Главният редактор на Слово 111 акцентира върху най-важното от изминалата седмица. Вижте, какво има да каже:

Изминалите дни в столицата предложиха много поводи за размисъл. На площад „Славейков“ се появи голяма черна стена с надпис „Before I die”, на която всеки гражданин може да запише, какво би искал да направи, преди да умре. Това ме замисли?

Вероятно човек първо се сеща за всичко, което все още не е направил и отлага за някой по-слънчев и свободен ден – пътуване, голяма сватба, нова кола и тн. Може би тези първични идеи са най-искрени, но тези, които наистина си струват, трябва предварително да бъдат осмислени.

И аз седнах и помислих. Преди да умра, желая да остана чувствителен човек. В чувствителността се крие човешкия смисъл, тя е нашият естествен морален компас. От нея се заражда критиката.

Може би чувствителност е това, което най-много ни липсва като общество. Ние, сякаш сме притръпнали към всяка неправда и злоупотреба с власт. Толкова притръпнали, че предсмъртните ни мечти са така безчувствени. Или може би ние вече просто не смеем да мечтаем? Защото дори и от мечтите бихме се разочаровали.

Чудя се за какво мечтае властта? Първичното желание е повече пари, международни възможности и връзки, власт. Малко повече мисъл и осъзнаваме, че желаят да поддържат същият фарс.

Един свободен журналист в България преди да умре ще си пожелае повече трафик, висок рейтинг и някой друг бонус. Той няма обаче желания, има нужди.

Този петък Асоциацията на европейските журналисти в България представи изследване, в рамките на което 80% от анкетираните 200 журналисти са посочили, че има натиск върху тяхната журналистическа работа.

Един български журналист се нуждае от свобода, от баланс.

След политически нагорещеното лято, на което станахме свидетели през тази година, е наистина трудно да бъдеш балансньор в медийната среда. Ако дадена медия критикува властта, тя става необективна и крайна, но ако същата медия обслужва властта – тогава тя е платена и не предлага истинна информация.

Появява се обществен парадокс – не подкрепяме политиките на правителството, но не подкрепяме и заемането на опозиционно мнение от определена медия.

Не е трудно да застанеш зад позицията, която защитаваш. Лицемерно е да желаеш промяна, но да те е страх да заемеш страна. Затова, преди да умра, искам не само да остана чувствителен човек, но и останалите да не се страхуват да изявяват своята личност и позицията си.

Ние всички чувстваме, че нещо не е като хората, независимо знаем ли какво е и способни ли сме да го посочим. Усеща се. Защото да чувстваш, значи да покажеш цялата палитра на същността си.

Ами ти, преди да умреш… ще заемеш ли някога позиция?

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.