Озлобяването на новите поколения не е тема, която съществува от вчера. Тийнейджърите са една неконтролируема сила и тяхното съзряване е процес, който търпи различни метаморфози. Такава метаморфоза е радикализацията– наблюдаваща се най-вече онлайн. Тъй като образователната система не осигурява инструменти за изграждането на интернет-култура, включваща избягването на цинизма, агресията и крайността напускат дигиталното пространство и се премесват в реалността.

Така се случи на 27-ми септември в Пловдив – група младежи на възраст от 14 до 20 години организират набези над техни връстници с хомосексуална ориентация. Жертвите са замеряни с яйца, били са бити, отнесли са безброй подигравки и заплахи, а насилието е излъчено в Интернет, за да видят всички „как се чисти градинката от педали“. За нещастие, видяхме и това само показва, че процесът по интеграция не е завършил, даже е още в началния си стадий.

Източник: People of Sofia

България влезе в Европейския съюз през 2007г. и оттогава ние се обръщаме към себе си с „европейци“.

Понякога иронично, понякога сериозно. Зависи от изгодата ни. Явно не ни е изгодно да възпитаме поколенията в духа на европейските ценности. Затова и някои ги изграждат сами, когато съзреят и заминат да учат или работят в чужбина. А в Пловдив, град обявен за културна столица за 2019г, деца надигат юмруци срещу други деца. Не точно в духа на равенството и солидарността.

Вижте повече тук

Но нека разгледаме как се е стигнало до тук. Откъде идва тази агресия у младежта?

САЩ, 60те години. „Сексуалната революция“. В страната на големите възможности за първи път обръща внимание на определени групи, дискриминирани и потиснати по расов, етнически и сексуален признак. В този анализ ще се концентрираме над последния. Именно такава група тогава поставя казус пред обществото за подкрепа, признание и защита от закона на хората с нестандартна ориентация и идентичност.

Тази битка продължава през 70те и 80те години, та чак до днес, като не една и две личности са заставали с личната си история в борбата за равни права – Дейвид Боуи, Джордж Майкъл и Елтън Джон са едни от многото. Да не забравяме също и артистите, подкрепящи движението със своя активизъм – Мадона, Лейди Гага, Шер, Брендън Юри и др.

Източник: History.com

Необходимостта от това да има приемане и най-вече – да се изгради мост между „различните“ и техните близки и родители се разраства.

Източна Европа и в частност Балканите някак си остават изолирани и това продължава да бъде табу тема. Може би е заради 45-годишната соц-кома, по време на която никой не знае какво е да си гей – ако се чудите, си задайте въпроса защо Георги Парцалев никога не получава приза „Народен артист“. Но това е тема за друг анализ. Да се върнем в хронологията:

Чечения, 2017. Властите организират преследване на гей хора, а по данни на BBC в концлагери са затворени над 100 души. Бити, измъчвани, някои от тях загинали по време на престоя. Европа и САЩ осъждат антихуманните действия. Чеченският лидер Кадиров в изявление казва: „При нас няма такъв тип хора. При нас няма гейове! Ако има, заведете ги в Канада. Слава на Аллах, вземете ги далеч от нас, за да не са ни в къщата. За да изчистим кръвта си, ако има такива, вземете ги!“

Чеченския лидер Рамзан Кадиров

България, 2018. В няколко големи града в страната са издигнати билбордове в подкрепа на еднополовите двойки – снимка на две прегърнати момичета или момчета с надпис „Това е просто любов“.

Дейността предизвиква яростна реакция в обществото, като във Варна билбордът е залят с боя, а Мартин Карбовски в своя статия пише: „Не е “просто любов” да похарчиш 150 хиляди евро за нещо, с което никой не воюва. Любовта е да похарчиш 150 хиляди евра за падащите зъби на пенсионерите. Да сте виждали скоро усмихнати пенсионери?“

И с това изречение фокусът е преместен.

Никой не е адресирал проблема с вандализираните билбордове, дискусията относно ЛГБТИ хората дори не е започнала, а фокусът Карбовски е изместил върху така любимата си тема – нещастните пенсионери. Проблеми, които по себе си нямат никаква логическа връзка. Обръщайки се към г-н Карбовски, наистина ли мислите, че срещу ЛГБТИ хората никой не воюва? Наистина ли 150-те хил. евро са просто една прищявкана организаторите; една пропаганда на Европа –  пари на вятъра, които можеха да отидат за зъби? Неслучайно напоследък се поставя под въпрос адекватността на журналистическата клика – явно тя достига само до това кое ще предизвика по-голям скандал, погнуса и разцепление, а борави единствено с демагогия.

Наскоро, когато се повдигна въпросът за нова конституция, си препрочетох старата и за пореден път се убедих защо за 13 години присъствие в ЕС хората от властта нямат и ни най-малка представа за важността на тази борба.

Член 46 гласи:

(1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“

„(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.“

Оказва се, че и в обществото няма изградено усещане, че според основният закон на държавата ЛГБТИ малцинството съществува– законът, който още в Преамбюла си казва, че изповядва ценностите за „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Нещо повече – според Конституцията няма друг вид взаимоотношения, различни от „мъж-жена“. В предложението за конституция на ГЕРБ също нямаше. Малцина знаят за това, колко закона трябва да се променят само с преразглеждането на този казус. Но въпреки това сред масите се разпространява една и съща мантра – „Тях никой не ги спира!“, „Няма смисъл да парадират!“ или любимото –  „Да си правят каквото искат, но да не ми се мяркат пред погледа!“.

Източник: BurgasNews.com

Оказва се, че всички сме едни престъпници, защото отдавна сме захвърлили идеята за търпимост и разбирателство в коша, оставили в душите си само едно – омраза.

Омраза към циганите и турците, омраза към американците, омраза към Сорос, Бил Гейтс, COVID-19, Дядо Коледа и допълнителното данъчно облагане. Защото те са виновни за сегашното положение, а не ние, затънали до шия в собственото си невежество. Те са виновни, заедно с гейовете…

Ако си мислите, че само родителите и старите поколения са такива и че в свободните времена, в които живеем, младото поколение ще бъде достатъчно адекватно да покаже повече емпатия и обществена ангажираност, събитията в Пловдив са доказателство, че грешим. И пак се връщаме към основните фактори при изграждането на личността – семейството, средата и образованието. Какво е тяхното качество, освен че родителите вярват, че норвежците ще им вземат децата, репутацията на училището като дом на знанието е изместена другаде, а в обществен култ се издига скандалджийството, свръхпровокацията и диващината. Как се очаква  децата да подхождат с уважение към различните, ако почвата, в която трябва да поникне това семенце на познанието, е напоена с омраза? Трудно и на пук!

Сигурно всеки един има поне един приятел, който спада към ЛГБТИ Малцинството.

Източник: Insider

И сигурно ако се вгледаме ще забележим как обществения натиск се отразява върху всеки един от тях – някои стават все по-крайни и по-крайни, други се изолират в един балон, в който битуват сами със своите си хора, трети се скриват зад параван от усмивки, четвърти бягат, а пети… вече не са сред нас.

Това ли искаме?

Една огромна социална бездна между родители и деца, приятели, колеги, която поглъща все повече и повече омраза и напрежение, от което печелят други, а не ние. Обществото губи! Печелят онези псевдохора от телевизора, които навират в лицата ни жалкия си радикализъм, плосък и безполезен, които са забили ноктите си във властта и казват: „Ще ви забраним! Вас няма да ви има!“

Това ли искаме?

Една грозна картина на тотално отчуждени хора! Защо ни е ЕС? Защо са ни ценности? Защо да се борим за по-добра среда? Нека да се махнем тогава! Да преизберем Бойко Борисов още 10 пъти, да започнем гонения срещу всеки различен, да си направим лагери като в Чечения – разбрахме, че помагали. И да се обречем на едно безкрайно отричане, едно безкрайно затъване, едно безкрайно оскотяване… докато един ден от „Дискавъри“ наистина не дойдат в България – държавата, в която омразата е национална гордост…

Ще ми се да кажа нещо на тормозените деца от Пловдив, макар и да осъзнавам, че не съществуват думи, които да заместят огорчението от факта, че са принудени да живеят в такава държава.

Все пак, деца, потърсете скритата сила в себе си!

Да, омразата на другите поражда омраза и у вас, но не се поддавайте! Ще видите как израствате като достойни и свободни хора! Ще намерите щастието в успехите си и в очите на вашите партньори! Хубавото за вас е, че с началото на новото хилядолетие все повече се говори не за това дали ЛГБТИ хората съществуват и дали трябва да бъдат признати, а как да бъдат интегрирани най-ефективно в модерното общество. Т.е. някой мисли за вас!

За всички останали обаче имам следното послание: поговорете с приятелите си, поговорете с децата си,попитайте ги как се чувстват, намерете онази тежест в гърдите им, която ги дави всяка вечер, когато си легнат. Вземете мерки преди да е станало прекалено късно! Не мълчете! Хора сме!

Последвай СЛОВО 111 в инстаграм за повече снимки от най-важните събития.

Харесай фейсбук страницата на СЛОВО 111 за още интересни коментари.